О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4 100/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. – Т. и К. Г. Т. със служебен адрес : [населено място], бул. „Патриарх Е. №14,ап.9 срещу решение №956/ 11.05.2016 г., постановено по в. гр.д. № 4034/2015 г. на Софийски апелативен съд ,ГО, 4-ти състав, с което е потвърдено изцяло решението от 10.11.2014 г., постановено по гр.д. № 8867/2012 г. на СГС, ІГО, 17 състав, с което И. Г. И. – Т. и К. Г. Т. и двамата от [населено място] са осъдени да заплатят на Г. Р. Б. сумата от 49 000 евро/ с левова равностойност 95 835,67 лв./ по равно от двамата, получени от тях на отпаднало основание – прекратен предварителен договор от 25.07.2007 г. да покупка на недвижим имот апартамент , находящ се на 5-ти етаж в [населено място], бул. „В. Л. №37, заедно с прилежащата му избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска 25.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и на същото основание е осъдена само И. Г. И. – Т. да заплати на Г. Р. Б. сумата от 20 310 евро / с левова равностойност 39722,91 лв./, ведно със законната лихва , считано от 25.06.2012 г., до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.Към касационната жалба е представено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация Г. Р. Б. не взема становище по допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба за да бъде допуснато въззивното решение до касационно разглеждане следва да се изпълнени допълнителните изисквания на закона, въведени за селекция на касационните жалби , а именно жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на въпроса да е обосновано и изпълнено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК . Правният въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда , но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактите или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът само формално е изпълнил изискването на закона за представяне на Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В изложението липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това са повторени оплакванията и фактическите твърдения, изложени в касационната жалба .
Формулирането на правен въпрос в посочения вече смисъл съставлява основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .Последното е така, доколкото именно по отношение на правния въпрос следва да са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на това липсата на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Съдът не може служебно да формулира правните въпроси , нито да ги извлича от доводите и оплакванията в касационната жалба или изложението, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса.С оглед на изложеното не се налага да се обсъжда изпълнението на допълнителното основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, което впрочем е посочено напълно бланкетно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2016 г., постановено по в. гр.д. № 4034/2015 г. на Софийски апелативен съд ,ГО, 4-ти състав, с което е потвърдено изцяло решението от 10.11.2014 г., постановено по гр.д. № 8867/2012 г. на СГС, ІГО, 17 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: