2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 20.02. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3997 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Д. Х. чрез адв.Н. Н. против решение № 1833 от 19.07.19г. по гр.дело № 2393/18г.на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение № 6451/3.08.16г.по гр.дело № 2253/14г.на Софийски градски съд, ГО, 5-ти състав и вместо него е постановено друго,с което е развален на основание чл.87 ал.3 ЗЗД по предявен иск от Н. В. С., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 8/29.11.99г.,том ІІ,рег.№ 2557,н.д.№ 241/99г.на нотариус Н. В.,рег.№ 014 на НК,с който В. П. Р. е прехвърлил на Л. Д. Х. ѕ ид.части от апартамент № 25, находящ се в [населено място],[жк]426а, вх.Б,ет.4 ,заедно с 6.284% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Решението е постановено след отменително решение № 80 от 3.05.18г.по гр.дело № 2560/17г.на състав на ІV г.о.на Върховния касационен съд ,с което е отменено въззивно решение № 584 от 14.03.17г.по в.гр.д.№ 5609/16г.на САС от Върховния касационен съд и делото е върнато за ново разглеждане от апелативния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали прехвърлителят е получавал поетите задължения с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка и същите следва ли да се определят чрез тълкуване на волята на страните,изразена в договора.В самото изложение се излагат доводи за неправилност на решението – че не е установено,че ответницата не е полагала грижи за прехвърлителя,нито че не е давала средства; от свидетелските показания било установено,че прехвърлителят е приемал и е бил доволен от начина, по който приобретателката е изпълнявала задълженията си.
В отговор ответницата по касационната жалба Н. В. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата Н. В. С. е дъщеря и наследник по закон на В. П. Р., починал през м.септември 2013г.Последният е прехвърлил с нот.акт № 8/29.11.99г. на ответницата Л. Д. Х. процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, така, както е изпълнявала задължението си досега и занапред да му осигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водил досега, до края на живота му, като прехвърлителят си е запазил право на ползване.След анализ на свидетелските показания и от приетите от въззивната инстанция тетрадки,представляващи частен свидетелстващ документ, в които прехвърлителят е описвал подробно месечните си разходи, съдът е направил извод,че ответницата не е установила при условията на пълно и главно доказване предоставянето на грижи и издръжка в пълен обем за целия период на алеаторния договор ежедневно и непрекъснато.Ето защо е счел, че искът за развалянето му по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД следва да бъде уважен.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос дали прехвърлителят е получавал поетите задължения с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е по съществото на спора и се отнася до правилността на решението. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1833 от 19.07.19г.,постановено по гр.дело № 2393/18г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.