О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 24.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2120/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат П. К. – процесуален представител на М. В. Й., срещу определение №1785 от 04.06.2019г. постановено по в.гр.д.№5162/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението по същото дело от 18.02.2019г. в частта му за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за адвокат К., е неправилно. Твърди се, че са налице всички законови изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. Според жалбоподателката за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА е важен фактът, че ищцата на основание чл.83, ал.2 ГПК е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото, което освобождаване се отнася до цялото производство, а не за една инстанция. Сочи се, че получената от ищцата сума след решението на първата инстанция е компенсация на моралните й вреди и не може да служи за заплащане на адвокатски хонорар. Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на адвокат К. на разноските за процесуалното представителство на ищцата пред САС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмено отговор на частната жалба от ответното дружество „ЗК „Лев Инс” АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оглед разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА осъждането на насрещната страна да заплати по чл.36, ал.1 ГПК адвокатски хонорар на осъществилия безплатна адвокатска защита адвокат е обусловено от осъждането на насрещната страна да заплати разноските, т.е. – правото на адвоката да претендира адвокатски хонорар по чл.38, ал.1 ЗА е свързано с резултата по делото, даващ право на представляваната от него страна да претендира разноски по чл.78, ал.1 ГПК, респ. по чл.78, ал.3 ГПК. С въззивното решение от 18.02.2019г. въззивният състав от САС е оставил изцяло без уважение въззивната жалба на М. Й. срещу първоинстанционното решение, което не дава основание за присъждане на адвокатски хонорар в полза на нейния процесуален представител по нейната въззивна жалба. С въззивното решение е уважена частично жалбата на насрещната страна ЗК „Лев Инс” АД за разликата от 20 000лв. до 30 000лв., като въззивната жалба на застрахователя е отхвърлена за сумата 5 000лв. (разликата между 15 000лв., за която сума няма жалба, и 20 000лв.). От изложеното следва, че адвокатът на ищцата би могъл да претендира адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗА единствено за осъществената от него реална процесуална защита с оглед отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна.
В случая няма представено по делото отделно адвокатско пълномощно от М. Й. за процесуалното й представителство от адв.К. за защита по въззивната жалба на ЗК„Лев Инс” АД. Няма изготвен писмен отговор на въззивната жалба на ЗК„Лев Инс” АД, от което следва че не е осъществена от адв.К. адвокатска защита, различна от тази по въззивната жалба на Й.. При това положение и с оглед обстоятелството, че въззивната жалба на ищцата е отхвърлена изцяло, следва да се приеме, че ЗК„Лев Инс”АД не дължи разноски на Й. за въззивното производство, ерго, че не дължи адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ГПК. Съвсем отделен е въпросът, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, на която се позовава частната жалбоподателка, в случая е неотносима за процесуалния спор по чл.38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1785 от 04.06.2019г. постановено по в.гр.д.№5162/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адвокат К. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението по същото дело от 18.02.2019г. в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: