1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 807 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Н., чрез адвокат И. С. от АК-П., срещу определение № 169/22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 140/2017 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава определение № 139/18.01.2017 г. по гр.д. № 2886/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се връща като нередовна подадената от него искова молба и се прекратява производството. За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че ищецът не е упражнил надлежно правото на иск и не е изложил коректно фактическите обстоятелства, от които произтича неговото субективно материално право, поради което частната му жалба е неоснователна.
Частната касационна жалба съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, „неуточняването на исковата молба по предявен иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, води ли до връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК”. Иска се отмяна на преграждащото определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, поради което е редовна.
Според чл.274, ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, жалбоподателят е поставил правен въпрос, във връзка с упражняване правото на иск, който обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, тя се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната и за нейния процесуален представител (ако такъв е бил упълномощен по делото). При неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 и 4 ГПК). С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, поради което при предявен иск за обезщетение, ищецът следва да посочи всички обстоятелства, въз основа на които твърди, че следва да се ангажира гражданската отговорност на ответника. В случая, правилно съдът е приел, че исковата молба е нередовна и са били дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите, но ищецът не ги е изпълнил, поради което е налице основание за прекратяване на делото в хипотезата на чл.129, ал.4 ГПК.
От изложените в частната касационна жалба доводи не може да се направи различен извод, тъй като указанията на съда са били ясни и разбираеми, но не са били отстранени в определените от съда срокове и липсва противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касация.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 169 от 22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 140/2017 г. на Апелативен съд П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.