О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
[населено място], 27.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 58 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Професионална гимназия по ядрена енергетика “М. К.”, [населено място], обл. П. срещу определение № 310 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 1120/2011 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение № 196 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 239/2011 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, [населено място] № 207 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 600/2010 г. в частта му, с която П. “М. К.”, [населено място] е осъдена да заплати на В. К. М. сумата 210 лв., допълнително трудово възнаграждение за 2010 г., на основание чл.17 К. и сумата 240 лв. средства за работна заплата за 2010 г. на основание чл. 25 К., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 3.09.2010 г. до окончателното изплащане.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата В. К. М. чрез пълномощника си адвокат Ю. М. изразява становище, че определението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди. Заявените претенции по чл.17 и чл.25 К. са под установения от закона минимален праг и решението не подлежи на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ІІІ г.о, ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на П. “М. К.”, [населено място] в частта, с която се обжалва въззивно решение в частта му, с която е потвърдено решение на първата инстанция в частта, с която гимназията е осъдена да заплати на В. М. на основание чл.17 и чл.25 К. сумата 210 лв. и 240 лв. Изложени са съображения, че тези искове са с цена до 5000 лв. и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК постановеното въззивно решение е изключено от касационен контрол.
Определението в обжалваната част е правилно.
С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в ДВ – 21.12.2010 г., като според § 25 от същия закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от В. К. М. срещу П. “М. К.” искове сумата 210 лв., допълнително трудово възнаграждение за 2010 г., на основание чл.17 К. и сумата 240 лв. средства за работна заплата за 2010 г. на основание чл. 25 К..
Настоящият съдебен състав намира, че допустимостта на касационната жалба, подадена на 2.06.2011 г. при действието на посоченото изменение следва да се прецени съобразно разпоредбата чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. Ограничението за необжалваемост на решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., следва да се приложи предвид на това, че цената на предявените искове по чл.17 и чл.25 К. е в размер общо на 1260 лева, т.е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум за достъп до касационно обжалване по граждански дела. Ето защо, правилно касационната жалба срещу въззивното решение, в частта по исковете по чл.17 и чл.25 К., като процесуално недопустима е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение като правилно ще следва да се потвърди.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 100 лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 310 от 16.12.2011 г. по гр.д. № 1120/2011 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Професионална гимназия по ядрена енергетика “М. К.”, [населено място], обл. П. касационна жалба в частта й срещу въззивно решение № 196 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 239/2011 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд, [населено място] № 207 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 600/2010 г. в частта му, с която П. “М. К.”, [населено място] е осъдена да заплати на В. К. М. сумата 210 лв., допълнително трудово възнаграждение за 2010 г., на основание чл.17 К. и сумата 240 лв. средства за работна заплата за 2010 г. на основание чл. 25 К., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 3.09.2010 г. до окончателното изплащане.
Осъжда Професионална гимназия по ядрена енергетика “М. К.”, [населено място], обл. П., [улица] да заплати на В. К. М. от [населено място], обл. П., [улица], блок 3/51, вх.З, ет.ІІ, ап.4, ЕГН: [ЕГН] направените разноски в размер на 100 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :