О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
Гр.С., 03.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря ………….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4743 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх.№.1617/15.02.18 от В. М. А. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.417/28.12.17 по чл.307 ал.1 ГПК /с което молбата на А. Д. Ч. по преписка вх.№.11582/27.11.17 за отмяна на влязло в сила решение №.46682/23.02.17 по г.д.№.49538/15 на СРС, 86с., е оставена без разглеждане/ в частта за разноските. Моли се за присъждането им.
Ответната страна А. Ч. оспорва молбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Действително в отговора на молбата за отмяна – която е оставена без разглеждане, е направено искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 400лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по молбата.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.307 ГПК. Поради това молбата за допълване е основателна и следва да се уважи. С това се изчерпва предмета на спора, отнесен до настоящия състав по реда на чл.248 ГПК от молителя В.А., и съдът не разполага с правомощия да обсъжда други въпроси. По допустимостта на молбата за отмяна на А.Ч. се е произнесъл с горецитираното определение №.417/28.12.17 за оставянето й без разглеждане – потвърдено с окончателно определение №.126/22.03.18 по г.д.№.1003/18 на ВКС, ІІІ ГО, не може да го преразглежда и с постановяването му се е десезирал със спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №.417/28.12.17 по г.д.№4743/17на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Д. Ч. да плати на В. М. А. 400лв. /четиристотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: