3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
София, 7.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1156/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Я., Х. Г. Я., Д. Г. Я. и М. Г. Х. против въззивното решение на П. окръжен съд № 74 от 15.02.2010 год. по гр. дело № 933/2009 год., с което е потвърдено решение № 136 от 19.05.2009 год. по гр. дело № 546/2008 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против Х. П. Я. за заплащане на сумата 2500 лв. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за изключително ползване на съсобствен недвижим имот за периода 25.03.2005 год. – 25.03.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване се излагат съображения за неправилност на решението – нарушена била нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, допуснати са нарушения във формирането на правните и фактически изводи на съда, не са обсъдени всички доказателства по делото, не било съобразено, че обектът, от който жалбоподателите претендират обезщетение не бил годен за обитаване, както и че делото не било неизяснено от фактическа страна.
Ответникът Х. П. Я. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания, които са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложението не съдържа правни въпроси от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на претенцията без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Липсата на изведени правни въпроси релевантни за изхода на делото лишават Върховният касационен съд от възможността да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Извън горното, следва да се посочи, че обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи, ако ползващият съсобственик, след като е бил поканен е отговорил, че предоставя на другия съсобственик възможност да ползва общата вещ съобразно правата си и последният не се е възползвал от това, както не се дължи обезщетение, и когато съсобственик държи обща веща, която не може да се ползва, поради негодност на обекта за обитаване, поради липса на причинна връзка между упражняваната фактическа власт и невъзможността останалите съсобственици да ползват веща. На тази постоянна съдебна практика са изградени решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска с обжалваното решение, чието допускане до касационно обжалване се иска по оплакванията за неправилност в изложеното на жалбоподателите.
С оглед изхода на делото жалбоподателите ще следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 150 лв.
Предвид изложеното няма основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 15.02.20010 год. по гр. дело № 933/2009 год. на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Х. Я., Х. Г. Я., Д. Г. Я. и М. Г. Я. да заплатят на Х. П. Я. съдебни разноски за касационно производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ