О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 09.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6034 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 275 от 24.07.2015 година по гр.д. № 327/2015 година на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено решение № 181 от 06.04.2015 г. по гр.д. № 940/2014 г. на Дупнишки районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от В. Г. Л. от [населено място] против Ц. „Д.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че през 2012 г. ищцата е работела по трудов договор на длъжност „помощник възпитател” към ЦДГ „Д.”, [населено място]. На 18.10.2012 г. около 14 часа, по време на връщането и от работа по обичайния път до дома и, ищцата е претърпяла злополука, призната за трудова с Разпореждане № 41 от 14.11.2012 г. на РУ „СО”, [населено място] – при падане върху тротоарното платно е била счупена дясната и бедрена кост. Било е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксация с метални импланти, имобилизация ортеза. След операцията ищцата се е предвижвала с помощни средства около седем месеца, като в постоперативния период е получила усложнения, лекувани още три месеца. При зарастването на крайника се е получил дефицит от 25 градуса при сгъване на коляното без възможност за заемане на клек в пълен обем, намалена сетивност на дисталната част на бедрото и несигурност в походката. Непълното функционално възстановяване се е явило предпоставка за ново счупване на дясната бедрена кост на 14.09.2013 г., наложило отново оперативно лечение за наместване и фиксация с проксимален бедрен пирон. Болките от травмите не са могли да отшумят напълно, а бездействието на крайника е намалило обема на мускулната сила с остатъчен дефицит на движението му. С решение на ТЕЛК от 14.10.2013 г. на ищцата е била определена 92 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ и забрана за всякакъв вид труд. При така установените факти е прието, че работодателят отговаря имуществено за вредите от трудовата злополука, а с оглед продължителността и интензитета на страданието, характерът на увреждането, срокът за възстановяване, претърпените болки, страдания и неудобства е прието, че за справедливото обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат присъдени 20000 лева, в който размер искът е уважен на основание чл. 200, ал.1 КТ. Присъдена е и сумата 5325,03 лева, съставляващи имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищцата медицински разноски и разлика между размера на трудовото възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност. Възражението на ответника за съпричиняване на вредата, направено след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба не е разгледано. Не са разгледани и възраженията, касаещи характера на злополуката, призната за трудова от компетентния орган и по установения ред.
В касационната жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд, постъпила от Ц. „Д.”, [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: следва ли при определяне на обезщетението за вреди от трудова злополука да се съобрази и вината на пострадалия за настъпване на злополуката, както и кога е налице съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ; че въпросът може ли да настъпи преклузия за възражения и доказателствени искания, които се основават на новооткрити обстоятелства е разрешен в противоречие с решение № 300 от 04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. ІІ г.о. ВКС, както и че въпросът за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката, формирана в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 377 от 07.03.2005 г. по гр.д. № 3667/2002 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 300 от 04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. ІІ г.о. ВКС.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Л. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите следва ли при определяне на обезщетението за вреди от трудова злополука да се съобрази и вината на пострадалия за настъпване на злополуката, както и кога е налице съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ не са обуславящи изхода на делото. Несъмнено е, че при определяне размера на обезщетението съдът съобразява поведението на пострадалия, намалявайки отговорността на работодателя при доказана груба небрежност от страна на работника, но въпросът за съпричиняването на вредите от трудова злополука е извън предмета на делото – въведеното от ответника възражение по чл. 201, ал. 2 КТ не е разгледано поради заявяването му след преклузивния срок по чл. 131, ал.1 ГПК.
Въпросът може ли да настъпи преклузия за възражения и доказателствени искания, които се основават на новооткрити обстоятелства не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. приложеното решение № 300 от 04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. ІІ г.о. ВКС. Ответникът не е направил възражение за съпричиняване на вредите от страна на работника поради груба небрежност както в срока по чл. 131 ГПК, така и до приключване на съдебното заседание на 10.05.2015 г., когато от показанията на свидетеля Г. е узнал за обстоятелството, твърдяно като ново – преминаване на пострадалата след слизане от автобуса по пътека между търговски павилиони, използвана за път от всички пешеходци – т.е. възражението не е въведено своевременно и след узнаване на новото обстоятелство, доколкото същото би могло да даде основание за приложение на чл. 201, ал. 2 КТ при установената съдебна практика, че груба небрежност е налице само когато работникът не е проявил грижа, каквато и най-небрежният в подобна ситуация. В съответствие с установената практика е и отказът на съда да допусне доказателства относно характера на злополуката, призната като трудова с разпореждане на НОИ, Районно управление „Социално осигуряване”, [населено място] – ответникът работодател не е обжалвал този акт, с каквато възможност е разполагал при условията на чл. 60, ал. 4 КСО от узнаване на разпореждането за квалифициране на злополуката като трудова, което е станало (дори и при неизпълнение на чл. 60, ал.2 КСО) най-късно с връчване на препис от доказателствата към исковата молба.
В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е определен и размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са характера и тежестта на увреждането, настъпилите в резултат на травмата усложнения, периодът, през който ищцата е търпяла болки и страдания, ежедневните битови неудобства в оздравителния период и високият процент трайно намалена работоспособност, налагащ ограничения в социалния и живот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалния представител на ответницата по касация адвокат З. Василев, осъществил защитата и при условията на чл. 36 ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено по размер съобразно чл. 9, ал.3 вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1349,75 лева.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 24.07.2015 година по гр.д. № 327/2015 година на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. „Д.”, [населено място] да заплати на адвокат З. Б. В. от Кюстендилска адвокатска колегия сумата 1349,75 (хиляда триста четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева за осъществена в производството по чл. 288 ГПК правна защита на В. Г. Л. с ЕГН [ЕГН] от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: