О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София 23.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3274/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. С. и К. Т. С. , град В., срещу въззивно решение №93 от 08.05.2008г. по гр. дело № 108/2008 г. на
Ответниците по касационната жалба Б. И. В., Я. Г. И. и И. Г. Г. , гр. В., оспорват жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 827/27.12.2007г. по гр.д. № 1394/2007г. на В. районен съд, с което по отношение на Б. И. В., Я. Г. И. и И. Г. Г. е обявена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между А, Т. Т. А. от една страна, а от друга Т. Д. С. и К. Т. С. Въззивният съд е приел, че ищците са кредитори по вземане от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника А при ПТП – смърт на техния наследодател. След като са заявили по образуваното следствено дело, че ще предявят граждански иск и преди сключване на споразумението по наказателното дело, А. А. и съпругата му Т. А. са прехвърлили процесния имот – СИО, на другите двама ответници – родители на А. Налице е хипотезата на чл.135 ЗЗД, тъй като страните по нея са знаели, че увреждат интересите на кредиторите.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се квалифицира като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – дадено разрешение на съществени правни въпроси, което е от значение за точното приложение на закона. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика. В случая развитите доводи са във връзка с приложението на оборимата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД, както и за приложението на чл.135, ал.1 и 3 ЗЗД. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл.135 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД е съществен за разглеждания казус. Не е такъв обаче въпросът за приложение презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел наличие на хипотезата на чл.135 ЗЗД – извършване на възмездно разпореждане с имота от длъжника с цел увреждане на кредиторите като се е позовал на събраните по делото доказателства относно знанието за увреждане от страна на длъжника и на приобретателите. Посочил е, че те са живели в едно домакинство и са били наясно с хода на воденото срещу зет им наказателно производство, вкл. със заявеното в него искане за конституиране на гражданските ищци. Прехвърлянето на имота е направено след това и е целяло осуетяване събирането на вземането на ищците. Решението не е основано на презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД относно знанието на третото лице, когато е от кръга на посочените в разпоредбата лица. Развити са доводи от въззивния съд въз основа на събраните доказателства за това, че е установено знанието на купувачите за причиняващата увреждане сделка – осуетяване възможността за ищците да получат дължимото им обезщетение. Ето защо от значение за предмета на спора е установяване елементите на фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, а не наличието на хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба не са изложени релевантни доводи относно даденото разрешение по приложението на чл.135, ал.1 ЗЗД, а са развити общи оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Ето защо не може да се приеме, че следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значимост за точното приложение на закона. Даденото решение на въпроса за момента на възникване вземането на кредитора е в съответствие със закона и постоянната съдебна практика, тъй като е прието, че вземането за обезщетение е възникнало от момента на увреждането и увреждащата сделка е сключена след това. Ето защо и по този въпрос не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, следва се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №93 от 08.05.2008г. по гр. дело № 108/2008 г. на В. окръжен съд по касационна жалба на Т. Д. С. и К. Т. С. , град В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.