О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25. 02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛА ХИТРОВ
РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1117/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повод подадена касационна жалба от „У” А. с вх. №2931/31.08.2009 год. на Великотърновския апелативен съд срещу решение №58 от 23.07.2009 год. по в.т.д. №262/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО, с което е отменено решение №64 от 06.03.2009 год. по т.д. №167/2008 год.на Л. окръжен съд в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността- 01.07.2007 год. на длъжника „Т”О. с. Д. дол, общ. Троян, като вместо нея е определена нова- 31.12.2004 год. Производството по несъстоятелност е образувано по молба на касатора „У” АД. С решение №64 от 06.03.2009 год. по гр.д. №167/2008 год. на Л. окръжен съд е обявена неплатежоспособността и е открито производството по несъстоятелност за длъжника „Т” ООД. Прието е, че задълженията на дружеството надвишават разполагаемото имущество с 2 123 000 лв., а на 01.07.2007 год. дружеството е спряло плащанията си към банките, доставчиците и други кредитори, поради което тази дата е приета за начална дата на неплатежоспособността. По повод въззивна жалба от А. за д. вземания/АДВ/, чиято активна легитимация да обжалва решението по чл.630 ТЗ произтича от влязъл в сила ревизионен акт, установяващ публично правни задължения на длъжника, с обжалваното решение №58 от 23.07.2009 год. по в.т.д. №262/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО е определeна по-ранна начална дата на неплатежоспособността, а именно 31.12.2004 год., с оглед времето на настъпилите затруднения за дружеството-длъжник да обслужва задълженията си.
Касаторът „У” А. твърди, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е променена началната дата на неплатежоспособността, е недопустимо. Навежда довода, че жалбоподателят във въззивното производство- АДВ не е мотивирал правния си интерес, съдът не е проследил съществуването на вземането, обуславящо активната легитимация на А. , поради което въззивното решение е недопустимо, като постановено по недопустима въззивна жалба. Подържа евентуално, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспособността, без да обсъди всичките критерии за неплатежоспособност. Твърди, че неправилно е прието, че началната дата на неплатежоспособността съвпада с началните признаци на влошаване на икономическото състояние на длъжника.
В изложението си към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК „У” А. подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Като материалноправен въпрос от значение за изхода на делото сочи „значимостта на началната дата на неплатежоспособността за определяне основанието за недействителност на сделките, извършени от длъжника в подозрителния период. В зависимост от неговото решаване се променя обемът на вземанията на кредиторите, техните привилегии, както и активите и пасивите на длъжника.” Твърди, че при определянето на началната дата на неплатежоспособността въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС- решение №1727/07.01.2004 год. по гр.д. №844/2003 год. на ВКС, ТК, я е определил само въз основа на коефициентите за автономност и ликвидност, без да изследва тези за рентабилност и ефективност.
Ответникът по касационната жалба АДВ я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по недопустима въззивна жалба, поради липса на правен интерес. Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на всяка въззивна жалба. За жалбоподателя АДВ той произтича от признатото му от закона/чл.613а, ал.2 ТЗ/ право да обжалва първоинстанционното решение, по което не е страна, поради вземането на А. към длъжника, произтичащо от влязъл в сила ревизионен акт, установяващ публичноправно задължение. Ако настоящият касатор е считал, че то е погасено, е следвало да го оспори във въззивното производство и да представи доказателства в подкрепа на доводите си.
Касаторът „У” А. не е посочил и общия материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Позоваването на значимост на началната дата на неплатежоспособността за развитието на всяко производство по несъстоятелност и за съпътстващите го производства по чл.646 ал. 2 ТЗ за установяване относителната недействителност на действията и сделките, извършени след началната дата на неплатежоспособността, или за предявяване на отменителните искове по чл.647 ТЗ, не представлява формулиране на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Определянето на началната дата на неплатежоспособността, като обективно състояние на длъжника и като юридически факт, с чието съдебно установяване законът свързва настъпването на определени правни последици, е от значение за установяване на подозрителния период по всяко производство по несъстоятелност, както и за релевиране на евентуална относителна недействителност на сделките, извършени в него. Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общото основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящето производство по несъстоятелността. Такъв би бил например въпросът „кое определя началната дата на неплатежоспособността като обективно състояние на длъжника- спирането на плащанията към кредиторите или настъпване на затрудненията, довели до спиране на плащанията” или въпросът „изключва ли състоянието на спрени плащания избирателното заплащане на някои дългове, когато други изискуеми задължения не се плащат”. По делото съществуват констатации, че затрудненията на дружеството длъжник са започнали още с възникване на паричните задължения по търговските сделки към банките през 2004-2005 год. а последното плащане по договора за новация е направено на 27.04.2007 год., т.е малко преди определена от въззивния съд началната дата на неплатежоспособността-01.07.2007 год. Такива въпроси, обаче, не са поставяни, а касационният съд не е длъжен и не може да ги извежда служебно. Не е формулиран точно и мотивирано, както задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.3, т.1 ГПК, правния въпрос дали за установяване на началната дата на неплатежоспособността, съдът е длъжен да установи обективното икономическо състояние на длъжника с всички показатели на счетоводните стандарти, или са достатъчни само някои от тях, установяващи невъзможността на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините.
Преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение също не представляват посочване на основания за селектиране на касационната жалба. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, сред които не попадат основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фазата следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване – разрешаването на материалноправния въпрос за началната дата на неплатежоспособността в противоречие с практиката на ВКС. Соченото решение №1727/07.01.2004 год. по гр.д. №844/2003 год. на ВКС е отменително и не формира сила на пресъдено нещо. При това констатациите в мотивите му за ролята на съвкупността от показатели на счетоводните стандарти за установяване на общото икономическо състояние на длъжника, не се отнася до определяне на началната дата на неплатежоспособността.
Касаторът „У” А. е поискал с молба, постъпила във ВКС с вх. №8569/05.10.2009 год., да му бъде върната внесената на основание чл.18,ал.2,т.2 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса в размер на 125 лв. Касаторът е внесъл, изискуемата се на основание чл.18, ал.2, т.1 от Т. държавна такса в размер на 30 лв. Внесената държавна такса в размер на 125 лв. за разглеждане на касационната жалба, като неизползвана, ще следва да се върне.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 23.07.2009 год. по в.т.д. №262/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГО, в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2004 год. на длъжника „Т”О. с. Д. дол, общ. Троян.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВЪРНЕ внесената от касатора „У”А. държавна такса в размер на 125 лв., като се преведе по посочената сметка, а именно IBAN: BG 48 UNCR 7000 1600 4975 57;BIC: UNCR BGSF
Д. да се докладва на зам.председателя М. Б. за издаване разпореждане за връщане на държавната такса.
1/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
2/