ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 143
София, 10.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 8 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 630-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. В. , действащ като ЕТ”К” от г. Алфатар срещу въззивното решение от 2.07.08г. по т.д. № 61/08г. на ОС-г. Силистра, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 12.02.08г. по г.д. №601/07г. на РС-г. Силистра. С това решение е отхвърлен иска, предявен от касатора на основание чл.254 ГПК/отм./ за установяване по отношение на Ж. А. Й. от г. Добрич в качеството й на арендодател, че не дължи сумата 1239.66лв., представляваща арендна вноска за 2004/2005г. и 2005/2006г., както и неустойка за забавено плащане на вноската за 2004/2005г. за периода 1.01.06г.-3.11.06г. в размер на 13.68лв., както и разноските по ч.г.д. №939/06г. на на РС-г. Силистра.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с практиката на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че същественият материално правен въпрос по делото, а именно че предпоставка за заплащане на арендни вноски е реалното предаване на земеделската земя, предмет на договора за аренда не е разрешен правилно от въззивният съд, обстоятелство което обосновавало правния му интерес да иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което така предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен изцяло.
По делото не се спори, че между страните има сключен на 9.04.03г. договор за аренда, вписан в Службата по вписванията към АВ под №152,т.VІ, рег. № 2*ъгласно чл.5 т.1 от договора Ж. А. Й. от г. Добрич в качеството й на арендодател е следвало реално да предаде за ползване на арендатора К. Д. В. , действащ като ЕТ”К” земеделските земи предмет на договора с обща площ от 78.604 дка. Съгласно чл.4 от договора арендуваните земи се предават при сключването на договора.
Основният въпрос, върху който се е концентрирал спора между страните е относно това има ли реално предаване на арендуваните земи, предмет на договора за аренда от 9.04.03г. В тази връзка следва да се съобрази представеното по делото п-мо №11125.07.07г. от ОС”ЗГ”-г. Алфатар, според което арендатора К. Д. В. , действащ като ЕТ”К” е декларирал арендуваните земи с декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ при условията на чл.37б ЗСПЗЗ-като ползвател на тези земи.
По делото няма представени доказателства, които да сочат на поискано изменение на договора между страните, нито неговото разваляне или прекратяване, както и да е било отправяно изрично искане от арендатора за предаване ползването на земите при условията на чл.6 ал.3 ЗАЗ, според който ако обектът на договора не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията на договора, да извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че липсата на опис на арендуваните земи не е елемент от фактическия състав на договора за аренда на земеделски земи. В случая не е оборена законовата презумпция, установена в разпоредбата на чл.6 ал.5 ЗАЗ, според която при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. Приложените към касационната жалба решения на ВКС потвърждават приетото от въззивният съд, че наемателят не се освобождава от задължението за заплащане на наемната цена поради това, че фактически не е ползвал наетата вещ, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 2.07.08г. по т.д. № 61/08г. на ОС-г. Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: