4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1431
София, 13.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3739 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. А. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. А., против въззивното решение № 546 от 18 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 866 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г., с което е потвърдено решение № 16 от 12 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 3580 по описа на районния съд в гр. Добрич за 2013 г. за отхвърляне исковете на П. против М. Г. Т. от [населено място] за заплащане на сумата от 10871,42 лева като стойност на извършени строително-ремонтни работи в жилище, част от които извършени през 1977 г. от Я. и И. П. – праводатели на П. по договор за дарение, със знанието и без противопоставянето на родителите на ответницата и придобити от П. по силата на договора за дарение, част извършени в периода 1998 г. – 2005 г. от П. и съпруга й П. П., докато живеели в имота заедно с неговите родители, част извършени през 2006 г. от П., след като придобила имота с договор за дарение през 2005 г. като добросъвестен владелец, всички довели до увеличаване стойността на имота, отхвърлено е искането на П. за признаване по отношение на Т. на правото на задържане върху ? идеална част от жилището в [населено място] до заплащане на процесната сума, и в полза на Т. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се дадената от съда правна квалификация и изводът, че касаторката е била недобросъвестен владелец на имота, тъй като имотът е придобит по силата на правна сделка. Сочи се необсъждане на начина на придобиването на имота от праводателите на касаторката, както и други релевантни факти и събрани доказателства във взаимната им връзка. Заявява се, че съдът е използвал част от мотивите на решение по друг спор между страните с друго правно основание, с което са нарушени съдопроизводствените правила и основните принципи в процеса. Като неправилно, в следствие неправилно определяне на качеството, в което са извършвани подобренията в имота от касаторката, е посочено заключението на съда за погасяване на правото на получаване на стойността на подобренията по давност. Съдът не е обосновал защо не дава вяра на еднопосочните свидетелски показания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му в приложното поле на всички хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата М. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. И., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК и сочи доводи за правилността на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение въззивният съд не е споделил доводите на ищцата за правното основание на предявения иск за заплащане на сторените в имота подобрения, тъй като тя се е легитимирала като собственик на имота по силата на дарението в нейна полза от 5 юли 2005 г., и от този момент насетне претенциите й биха се основавали на чл. 72 и сл. ЗС, а преди този момент е била държател на имота, и не е твърдяла и не е представяла доказателства, че преди 2005 г. е била владелец на имота. За периода след сделката е прието, предвид вътрешнопротиворечиви свидетелски показания и показания за извършени ремонтни работи преди 2005 г., че ищцовата претенция по чл. 72 ЗС е неоснователна поради недоказаността ищцата изобщо да е извършила необходими или полезни разноски за имота. За подобренията в имота за периода 1977 г. – 1998 г., извършени от родителите на бившия съпруг на ищцата, е прието, че правото да се претендират сторените подобрения не е прехвърлено на ищцата по силата на договора за дарение, а за следващия период до даряването на имота претенцията е погасена по давност при предявяването й през 2012 г., тъй като ищцата е имала качеството на държател на имота и петгодишният давностен срок е започнал да тече от момента на неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице, т. е. от момента, в който строително-ремонтните работи са били извършени в чуждия имот.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторката не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Поставят се правните въпроси приобретателят на недвижим имот, придобил същия на правно основание, годно да го направи собственик, и без да е знаел, че праводателите му не са собственици, следва ли да се ползва от правата по чл. 70 и чл. 72 ЗС, има ли правата на добросъвестен владелец, и от кой момент вземането на владелеца на имота за извършени подобрения и разноски става изискуемо спрямо собственика, от кога започва да тече погасителната давност. Всеки един от поставените въпроси поддържа тезата на касаторката, че за целия претендиран период тя е била добросъвестен владелец на имота. Действителните мотиви на съда са други – съдът е изложил съображения за това в какво качество през различните етапи на заявения период ищцата би могла да претендира за сторени в имота подобрения, като само за последния етап (за периода след дарението на имота на касаторката – 2005-2006 г.) тя, като легитимирала се формално като собственица на имота по силата на съответната сделка, е била него владелец и претенциите по отношение на сторени за имота разноски за подобрения биха се уреждали от правилата на чл. 72 и сл. ЗС. Следователно, съдът не е отрекъл наличието на съответните права за ищцата за този период, но е отхвърлил претенцията предвид липсата на доказване за извършването им през периода. Изложените от съда съображения за погасяването на съответната част от претенцията по давност касаят период, за който съдът приема, че ищцата не е била добросъвестен владелец, поради което съдът не е дал разрешение, различно от законосъобразното за момента, от който започва да тече погасителната давност за вземане на добросъвестен владелец. Ето защо нито един от посочените въпроси не е относим към изводите в обжалваното въззивно решение. К. е следвало да постави относими правни въпроси по заключенията на съда във връзка с възможността сторени от праводател разноски за имота да се прехвърлят по силата на вещноправна сделка, цененето на свидетелските показания при противоречия в тях, и откога започва да тече погасителната давност за разноски за подобрения, извършени в качеството на държател на имота. Липсата на въпроси в този смисъл препятства допускането на касационното обжалване и не може да се компенсира от представянето на задължителна и незадължителна съдебна практика, тъй като не е ясно по кой въпрос следва да се извърши преценката на касационния съд по допълнителните критерии за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата Т. в отговора на касационната жалба заявява искане за заплащане на сторени за касационното производство разноски, но доказателства за направени разноски не се представят с отговора, поради което касационният съд не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 546 от 18 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 866 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: