О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1433
гр.София, 12.12.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5050 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.11.2012г. по гр.д.№ 4241/2012г., с което АС София, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС
Ответниците С. А. С. и С. С. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил дружеството да заплати на С. А. и С. С. сумата от 62 120 евро на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата до пълно претендирания размер, както и сумата от 15 780 евро на основание чл.92 от ЗЗД, представляваща неустойка по договор и разноски в размер на 6094.37 лв.
Съдът е приел, че правоотношенията между страните са се развили на основата на валидно сключен през 2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в изпълнение на който ищците са изплатили на ответника сумата от 62 120 евро, от които 38 450 евро на 27.08.2007г. и 13.08.2008г. – 23 670 евро., които плащания са в съответствие с договореностите в чл.ІІІ.3.1. от договора.
За да уважи предявените искове съдът е приел, че в изпълнение на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим от 2007г. ищците- ответници по жалба, са платили на ответника сумата от 63 120 евро, в това число 1000 евро депозит за резервация на апартамента, а жалбоподателят не е изпълнил в срок задължението за снабдяване с разрешение за ползване на жилищната сграда, в която се намира процесният недвижим имот. Прието е, че същото е издадено на 14.01.2010г., а по договор това задължение е следвало да бъде изпълнено до 30.12.2008г. Установено е, че на 13.10.2009г., когато е изтекъл правно релевантният срок от 100 дни забава, жалбоподателят е получил отправеното му от ищците волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение по негова вина, което е произвело целяното действие. Съдът е приел, че с развалянето на облигационната връзка е отпаднало основанието за даване на сумата от 62 120 евро, поради което искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е уважен в този размер. Прието е, че в съответствие с клаузата на чл.5.3.2. от договора в полза на ищците е въз никнало правото на неустойка поради наличието на забава повече от 100 дни в размер на 20% от цената и същата е присъдена.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: допустимо ли е разваляне на договор от неизправна страна, като поддържа, че е налице основание по чл..280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя вмъпрос. Практиката на ВКС, по въпросите, свързани с предпоставките за извънсъдебно разваляне на договор, е постоянна и е намерила израз в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 22.03.2011г. по гр.д.№920/2009г., ІV г.о. на ВКС, съставляващо задължителна практика/ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/. В същата се приема, че по общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с едностранно изявление от кредитора и именно в съответствие с нея въззивният съд в обжалваното решение е приел, че сключения между страните договор е размеран от ищците-ответници по касационното жалба. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде върната платената сума може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.11.2012г. по гр.д.№ 4241/2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: