О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1434
гр.София, 12.12.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5126 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.04.2013г. по гр.д.№211/2013г. на ОС София, с което е уважен частично иск за вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Г. В. В.,чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение за разликата от сумата 2 500лв. до сумата 3 000лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди за средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, както и в частта му за общо присъденото обезщетение за разликата от 8 200лв. до 9 200лв, както и в частта за разноските, е отхвърлил като неоснователни исковите претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от Г. В. срещу против Х. И. за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място /малко над гривнената става/ с разместване на фрагментите с последица трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30дни за разликата от 2 500лв. до 3 000лв. и за обезщетение за неимуществени вреди за средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка за разликата от 2 500лв. до 3 000лв., както и относно размера на присъденото общо обезщетение за всички причинени вреди за разликата от 8 200лв. до 9 200лв. Със същато решение въззивният съд е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери.
Съдът е приел, че от приложеното НОХД №87/2012г по описа на РС-Пирдоп, се установява, че с протокол от 04.04.2012г е одобрено постигнато споразумение, с което е признат Г. В. за виновен в това, че на 30.10.2010г около 01.30часа на пътя, свързващ [населено място] със [населено място], Софийска област, при управление на МПС-л.а. „Ф. У.” е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, сблъскване на автомобила с кон, пресичащ пътното платно, поради което от деянието по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х. И., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място/малко над гривнената става/ с разместване на фрагментите с последица трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30дни и средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, обусловила временно разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1.6 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №30/27.06.2001г с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.б” от НК му е наложено наказание „пробация”, като замяна на наказанието „лишаване от свобода” и е прекратил производството по НОХД №87/2012г по описа на РС-гр.П. .
От заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, съдът е счел, че Х. И. е получила черепно-мозъчна травма-контузия на мозъка-първа степен, с което е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на лявата лъчева кост, с което е причинено трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник/лявата ръка/-за период повече от тридесет дни, увреждания по лицето и тялото-счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана по носа, счупване на предната стена на левия максиларен синус, порезна рана по долния клепач на дясното око, хематоми по клепачите на двете очи, охлузвания по лицето, контузия на гръдния кош и корема, което предвид морфологията, локализацията и начинът на лечение, е причинило разстройство на здравето, извън случаите на тежки и средни телесни повреди. Взето е предвид, че вещото лице е посочило, че няма данни за настъпили усложнения, което дава основание да се приеме, че е налице обичаен интензитет на претърпените болки /по-силен за времето на болничното лечение/ и обичаен период на възстановяване на пострадалата 3-4месеца.
По отношение на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът като е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД е взел предвид причинените на въззиваемата травматични увреждания, съпътстващите ги физически болки и страдания, период на лечението им, здравословното състояние и възрастта на пострадалия преди инцидента, и икономическите условия в страната към датата на извършване на непозволеното увреждане.
Приел е за доказано възражението за съпричиняване само по отношение на обстоятелството, че пострадалата се е съгласила да се вози в автомобил, управляван от лице, за което същата е знаела, че е употребило алкохол, поради което размерът на обезщетението е намален намален с 1/6. Размерите на обезщетенията за вредите от счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място /малко над гривнената става/ с разместване на фрагментите с последица трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30дни и контузия на мозъка е намалил с 1/6 и ги е определил на по 2 500лв.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал частично въззивната жалба, като е намалил само част от присъдените обезщетения на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, примайки неправилно, че е сезиран с частично обжалване на решението. Поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а имено за задлъжението на съда да се произнесе по всички искания във въззивната жалба, в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 23.07.2012г. по гр.д.№1366/2011г. ,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че коя част от решението се обжалва се определя от съдържанието на въззивната жалба, решение от 09.03.2012г. по гр.д.№211/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в кето е прието, че ако не бъдат отстранени в срок нередовности на въззивната жалба същата се връща, а ако по нея бъде постановено решение, то е недопустимо, решение от 14.05.2010г. по гр.д.№344/2009г., ІІг.о., в което е прието, че въззивният съд дължи произнасяне в рамките на заявения в жалбата предмет и в рамките на предявения за разглеждане предмет на иска и решение от 31.10.2011г. по гр.д.0977/2010г., ІІ т.о.на ВКС, в което е прието, че настъпилите вреди сладва да са в пряка причинна връка с вреденосния резултат.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че решението на въззивният съд не е недопустимо, като постановено по нередовна въззивна жалба, както твърди жалбоподателя. В мотивите изрично е посочено, че решението на районния съд е влязло в сила в частта му, в която съдът е присъдил обезщетение по чл.45 от ЗЗД -за една порезна рана в областта на долния ляв клепач-500лв., като за разликата до 1 000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна -за разкъсно-контузна рана на носа със счупване на носните кости-600лв., като за разликата до 1 000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, за счупване на предната стена на левия горночелюстен синус-600лв., като за разликата до 1000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, -за охлузвания по лицето-500лв., като за разликата до 1000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, за хематоми по клепачите на двете очи-500лв., като за разликата до 1 000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, за контузия /натъртване/ в областта на гръдния кош и корема-500лв., като за разликата до 1 000лв. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, тъй като не е обжалвано. Видно от молба-уточнение на въззивна жалба от 30.01.2013г. процесуалният представител на жалбоподателят е заявил изрично, че желае отмяна на първоинстанционното решение и намаляване на обезщетението само по отношение на претърпените неимуществени вреди за счупване на лъчева кост на лява предмишница и контузията на мозъкат. Именно в тези рамки въззивният съд се е произнесъл и постановеният съдебен акт не е недопустим.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задлъжението на съда да се произнесе по всички искания във въззивната жалба. В практиката на ВКС, изразена и в представените от жалбоподателя решения се приема, че въззивният съд дължи произнасяне в рамките на заявения в жалбата предмет. Именно в съответствие с нея съдът се е произнесъл само досежно дължимостта и размера на част от присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за вреди от непозволено увреждане. Тази практика не е противоречива и неправилна, поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване с оглед на нейното уеднаквяване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2013г. по гр.д.№211/2013г. на ОС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: