О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1435
София 15.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 500 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение от 1.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 617/10г.на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решението от 18.11.09г.,постановено по гр.дело № 19271/09г.на СРС,59 състав и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ,предявени от Г. В. Н.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Не са приложени цитираните решения на състави на ВКС,постановени по отм.ГПК,на които се позовава касаторът.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-03-332/13.01.08г.на БТК-Административен район”З.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г. В. Н.,на длъжност „търговски представител”,на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че макар и атакуваната заповед да е мотивирана,работодателят не е доказал липсата на визираните качества у ищеца,обусловила прилагането на процесното уволнително основание.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд касаят правилността на въззивното решение и се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 1.11.10г.,постановено по в.гр.дело № 617/10г.на Софийски градски съд по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.