3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1436
гр. София, 12.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6057 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [фирма], С. С. В. и Р. С. В. против решение № 259/03.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 370/2013 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че предявения иск е основателен. От събраните по делото доказателства се е установило по несъмнен начин, че ищецът е предал на ответниците реално исковата сума от 7 000 евро, част от цялата реално предадена сума от 78 644,75 евро. Съдът е направил този фактически извод въз основа на платежните документи, представени по делото, установяващи преводите на сумите до посочения размер, като въз основа на това е приел за неоснователно възражението на ответниците за липса на реално предаване на сумите от страна на ищеца [фирма]. Ответниците са направили и възражение за погасяване на отговорността на поръчителите, доколкото заемодателят не бил предприел действия по събирането на вземането си против тях. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а по силата на договора е обвързана със съответни действия на заемодателя, свързани с покани до заемателите, както и действия във връзка с принудителното събиране на сумите. Съдът е приел, че именно след отправянето на покана до поръчителите, кредита е станал предсрочно изискуем и именно от този момент следва да се счита за започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен срок. След настъпване на обективния факт на неизпълнение на дължима погасителна вноска, трансформирането на целия остатък от неизплатения заем в предсрочно изискуем е настъпило след отправянето на покана за доброволно изпълнение или друг способ за събиране на вземането, което кредиторът е сторил с подаването на заявлението по чл.417 ГПК, поради което съдът е приел, че отговорността на поръчителите не е отпаднала на основание чл.147, ал.1 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се твърди, че съдът е постановил акта си при липса на мотиви. Не се сочи в каква насока решението на въззивния съд е постановено при липса на мотиви, както и по кой конкретно от доводите на въззивниците във въззивната жалба не се е произнесъл въззивния съд, за да може да се приеме за относим процесуалноправния въпрос, сочено от касатора, както и практиката на ВС и ВКС в тази насока. Липсата на връзка с така поставения въпрос с изрично посочване в каква насока се поставя въпроса във връзка с процедиране от страна на съда или задължение за процедиране прави и въпроса неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Поставя се материалноправен въпрос, свързан с нищожността на договор за заем, отпуснат от лице, което не е доказало, че към момента на сключването на договора е финансова институция, регистрирана от БНБ. Този въпрос не е въвеждан в спора, както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба от въззивниците, касатори в настоящото производство, поради което по него съдът не е формирал и правни изводи. Липсата на произнасяне от въззивния съд по правния въпрос, както и липсата на задължение за произнасяне за съда води и до неотносимост на поставения правен въпрос в настоящото производство.
В изложението на касационните основания се твърди че е налице необоснованост на решението на въззивния съд, като „необосноваността на въззивния съд е в противоречие с практиката на Върховния съд”. Необосноваността на съдебния акт не е сред основанията, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, водещи до основателност на искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Необосноваността е касационно основание, но по чл.281 ГПК, т.е. наличието или не на необосновано съдебно решение ще следва да се преценява едва след като са налице основания за допускането на касационното обжалване и разглеждането на касационното жалба по същество.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259/03.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 370/2013 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.