О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1436
София 16.11.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 404/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Й., [населено място], [община], подадена от пълномощника му адвокат И. Ж., срещу решение №564 от 13.12.2010 г. по гр. дело №846/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено решение №92 от 04.05.2010 г. по гр. дело №48/2010 г. на Балчишкия районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора за признаване за установено по отношение на Д. Х. А., Г. М. М. и М. И. Й., че имот с идентификатор №*****.***.*** по кадастралната карта на [населено място] не е изключителна собственост на длъжника М. И. Й. по изп. дело №************** на ЧСИ Л. Т.. Въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да установи по реда на чл.440 ГПК, че имотът, върху който е насочено изпълнението, не е изключителна собственост на длъжника М. И. Й., тъй като принудителното изпълнение е приключило с възлагането му на трето лице на 28.05.2009 г.
Ответниците по касационната жалба Д. Х. А. и Г. М. М., двамата от [населено място], М. И. Й., [населено място], [община], не са заявили становище.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение има произнасяне по процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени възражения по правилността на постановеното първоинстанционно решение и изложените доводи за основателност на предявения иск и за това дали отпада правният интерес от иск по чл.440 ГПК ако имотът, върху който е насочено изпълнението, е възложен на трето лице в хода на делото, след предявяването на иска. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са определение на ВКС и решение на ВС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №564 от 13.12.2010 г. по гр. дело №846/2010 г. на Добричкия окръжен съд. Това е така, защото след като в случая въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, той не е бил длъжен въобще да извършва проверка дали е правилно. Възззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Само ако приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, то той е длъжен да провери и дали е правилно. В разглеждания случай искът е предявен на 25.01.2010 г., а въззивният съд е приел, че изпълнението е приключило като имотът, върху който е насочено изпълнението, е възложен на трето лице преди това – на 28.05.2009 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №564 от 13.12.2010 г. по гр. дело №846/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.