3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1437
гр. София, 12.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6131 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Д. против решение № 152/14.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 84/2013 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
С обжалваното решение, състав на апелативен съд се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.2, ал.2, т.4 вр. т.1 ЗОДОВ.
Съдът е приел, че действието на орган на П. на Р. Б., изразяващо се в постановление от 08.11.2011 г. с разпореждане на органите на полицията да окажат съдействие за отвеждане на ищеца за преглед в психиатрично заведение, не попада в хипотезата на чл.2, т.1, пр.1 и т.4 от ЗОДОВ, тъй като не е направено искане за настаняване на ищеца в лечебно заведение, а е разпоредила на полицията, с оглед на изготвяне на писмено становище относно психичното състояние на ищеца и неявяването му без уважителни причини на посочената дата, същия да бъде заведен принудително в ОДПЗС [населено място]. Съдът е направил разграничение относно задължителното настаняване на лечение по Закона за здравето, както и относно мерките, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лице е опасно за близките му, за околните, за обществото и самото него. Съдът е приел, че прокуратурата не може да носи отговорност за посоченото деяние, тъй като не е направено искане за настаняване на лицето в лечебно заведение, като в тази насока е направен изричен отказ с постановление от 18.12.2011 г. на РП – Р. и принудително лечение не е било допускано изобщо, като извън това, ищецът сам и доброволно е подписал информирано съгласие за престоя си в болнично заведение за периода от 11.11.2011 г. до 16.11.2011 г., за който претендира обезщетение. Липсата на постановление, с което по отношение на ищеца да са предприети мерки по принудително настаняване за лечение от органи на Прокуратура на РБ, е довела съда до извод за неоснователност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен относим правен въпрос, който да е разрешен при кое да е от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В изложението се съдържат оплаквания по съществото на спора, като сочените правни норми и доводи в тази насока касаят настаняването на лице на принудително лечение, каквато хипотеза в настоящия случай съдът не е приемал че е налице, както и не са сочени данни за това в исковата молба. Сочи се и решение на Международния съд по правата на човека от 05.10.2000 г., по делото В. срещу България, за което се твърди, че постановено по идентичен случай. Решенията на международния съд не се сред актовете, с които произнасянето по правен въпрос да е касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК но само за пълнота следва да се отбележи, че по цитираното дело, лицето е било настанено от органите на Прокуратурата за принудително лечение, какъвто случай не е налице. Липсата на посочен конкретен правен въпрос, както и на основание във връзка с него е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152/14.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 84/2013 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.