Определение №1437 от 16.12.2015 по гр. дело №6069/6069 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1437
гр. София, 16.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6069 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 254/28.04.2015 г. поправено с решение № 255/29.04.2015 г., постановени по гр.д.№ 365/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел за установено, че ищцата е сключила трудов договор с ответника-жалбоподател на 28. ХІІ. 2001 година, по силата на който същата била назначена на длъжността „секретар”, като с допълнително споразумение от 01. І. 2002 г. била преназначена на длъжността „специалист човешки ресурси”. На 08. V. 2014 г. на ищцата е връчено предизвестие, с което е уведомена, че поради намаляване на обема на работа на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено след изтичане на тридесетдневния срок по чл. 326, ал. 2 от същия кодекс. Със заповед № 6, издадена на 08. VІ. 2014 г. от Изпълнителния директор на работодателя, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 326, ал. 2 от същия кодекс, считано от 08. VІ. 2014 година. Съдът е приел, че на 30. ІV. 2014 г. е проведено заседание на Съвета на директорите на дружеството-работодател, като в т.1 от дневния ред е взето решение да се закрие длъжността „човешки ресурси” и да се разкрият длъжностите „Ръководител отдел хотел” и „Главна камериерка”, като мотиви за закриването на длъжността, заемана от ищцата и откриването на нови две длъжности не са изложени. По въпроса дали е налице намаляване обема на работа в ответното предприятие, съдът е приел от събраните по делото доказателства, че такова има, но длъжността на ищцата няма пряко отношение към икономическите показатели на дружеството. Въззивният съд е приел, че решението на районния съд е валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Приел е, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания за това в какво се състои нарушението на материалния и процесуалния закон. По отношение на довода за непълнота на доказателствата, съдът е приел, че непълнотата на доказателствата сама по себе си не може да обоснове незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като производството е публично и се провежда при равни условия за двете страни в процеса, които съобразно принципа на състезателното начало, закрепен в чл.8 от ГПК, могат да представят всички допустими доказателства и доказателствени средства за доказване на своите твърдения в рамките на предвидените от закона срокове. Въззивният съд е изложил мотиви, с които е приел, че пропускането на законовите срокове води до преклузия – невъзможност тези доказателства да се представят на по-късен етап от разглеждането на делото, а възможностите за представяне на доказателства извън указаните в закона срокове са изрично уредени в чл.147 и чл.266 от ГПК, но нито един от тези текстове не дава възможност на страната, направила пропуск в резултат на своето неправомерно поведение, да черпи права от него. При липсата на конкретни оплаквания въззивният съд е приел, че не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, тъй като действа при условията на ограничен въззив – проверка на обжалваното решение само в рамките, указани от жалбоподателя. При липса на указания за това в какво се състои порочността на решението, съдът е приел, че следва да се приеме, че то е правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на развитите доводи в представената писмена защита, въззивният съд е приел, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като отново са направени извън преклузивния законов срок. Въпреки горното, съдът е изложил мотиви по съществото на спора, с които е приел, че дори и да има някакво намаляване на обема на работа, то длъжността, заемана от ищцата до момента на уволнението, няма пряко отношение към икономическите резултати на дружеството. Освен горното, съдът е приел, че от заповедта, с която е извършено уволнението, освен цифровото посочване на текста на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, не става ясно какво е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като с писмения отговор като основание се сочи решение на Съвета на директорите на дружеството-работодател, взето на 30.04.2014 г., но то не касае посоченото в самата заповед основание – намаляване обема на работа, а има пряко отношение към персоналното уволнение на ищцата, при това без посочени мотиви, а в самата заповед пък като причини за прекратяване на правоотношението е посочено изтекъл срок на предизвестие, което дава основание на съда да приеме, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е неизяснено.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, свързан с възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание намаляване обема на работата, като съкрати щатна бройка от длъжностното разписание на предприятието като цяло, тъй като намаляването на обема на работата и съкращението в щата са съвместими основания и могат да се използуват кумулативно от работодателя. Твърди се, че по този правен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се и правен въпрос, свързан с цененето на доказателствата по делото, но не се сочи в каква насока съдът е процедирал при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
При липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно неправилността на решението, въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по съществото на спора, предвид процесуалните възможности въззивната инстанция да излезе извън ограничението на чл. 269, изр. второ ГПК – тогава, когато съдът може да приложи императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не посочено изрично в жалбата, както и тогава, когато се касае за служебна проверка на правилността на решението в случаите, в които се касае за интереса на някоя от страните по делото, напр. при поставяне под запрещение или при произнасяне относно мерките относно упражняване на родителските права, лични отношение с малолетни деца, издръжка или др. п. В случая не е налице императивна правна норма, която съдът е следвало да приложи служебно и поради това, основания довод на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение е липсата на конкретни оплаквания в жалбата. На следващо място, посочването в мотивите, че дори и да има да има някакво намаляване на обема на работа, то длъжността, заемана от ищцата до момента на уволнението, няма пряко отношение към икономическите резултати на дружеството е направено с оглед следващия извод на съда, именно, липсата на ясно посочване какво е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и изложените в тази насока мотиви, както и съответните доказателства в тази насока. В тази връзка, сочения правен въпрос, макар и относим към спора по същество, не е относим в производството по чл.288 ГПК, доколкото не е обосновал изводите на съда относно основателността на предявените искове.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254/28.04.2015 г. поправено с решение № 255/29.04.2015 г., постановени по гр.д.№ 365/2015 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма] , съдебен адрес [населено място], [улица], ет. адв. Ч.Ч. ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. Х. В. съдебен адрес [населено място], [улица], офис център , ет., офис № сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top