ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1438
София, 30.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1100/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. А. против въззивното решение на Софийски градски съд от 31.03.2009 год. по гр. д. № 1304/2008 год., с което е оставено в сила решение от 04.05.2007 год. по гр. д. № 8265/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката против „Информационно – и. ц. ИМПУЛС” ЕАД гр. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата над 1000 лв. обезщетение за платени неприсъствени дни до предявения размер 2915 лв. и лихва над 0,79 лв. до 174,45 лв. и за сумата 3300 лв. представляваща шест брутни заплати за продължителен и непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател за срок повече от 10 години и лихва за забава 197,49 лв. за периода 13.10.2005 г. до 11.04.2006 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно не е приложил, по отношение отхвърлените претенции, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдение, че всяка грешка във въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът „И” ЕАД гр. С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа липсата на посочен материалноправен въпрос, който да мотивира основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по същество излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение в отхвърлената част на исковете.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което частично са уважени, съответно отхвърлени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес по отношение главните искове не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката не е извела материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално. Касационният съд не може да изведе правния въпрос от значение за изхода на делото, тъй като би упражнил служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, по отношение на които допуска касационно обжалване, е основание да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2009 год. по гр. д. № 1304/2008 год. на Софийски градски съд в частта, с която исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ