О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 01.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 794/2019 год.
Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 90242/29.06.2018г. на Д. А. А., подадена чрез адв. М., против определение № 13702 от 18.06.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 16773/2017г. С това определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането на Д. А. А. за изменение на основното си определение по делото № 4978 от 01.03.2018г. в частта за разноските като неоснователно.
С постановеното определение № 4978 от 01.03.2018г. СГС е обезсилил решение № 197012/18.08.2017г. по гр.д. № 64794/2016г. на Софийския районен съд, 139 състав, и е прекратил производството по делото като недопустимо, като оставил без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Решаващите мотиви на съда са, че след образуване на съдебното производство детето С. Р. Б. е навършила пълнолетие и правото на иск по чл. 51, ал.4 СК се погасило за всяка от страните. Тъй като вече не са носители на родителски права и задължения страните са загубили процесуалната си легитимация и за всеки от тях липсва правен интерес от водене на производство по чл. 51, ал.4 СК.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Искането е за отмяна на същото и за уважаване на молбата чрез присъждане на разноските, сторени пред първата и въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата Р. И. Б. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:
Пред Върховния касационен съд се обжалва определение на въззивен съд, с което същият е оставил без уважение искане за изменение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските на свое определение, с което е прекратил производството по предявен иск по чл. 51, ал. 4 СК поради недопустимост на иска поради настъпил обективен факт – настъпване на пълнолетие на детето.
Съгласно трайната практика на ВКС отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановеният съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Тази норма е приложима в случаите, когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/. Процесната хипотеза е различна – прекратяването на производството се дължи на причина, която е извън волята и на двете страни в процеса – настъпването на обективен факт, чиято последица е отпадане както на активната процесуална легитимация на ищеца, така и на пасивната процесуална легитимация на ответника в рамките на исково производство, в което съдът служебно следи за спазване на императивни правни норми с оглед охрана интересите на детето. В този случай нормата на чл.78 ал.4 ГПК е неприложима и всяка от страните понася разноските така, както ги е сторила в производството.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. За настоящото производство разноски не се дължат.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IIІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13702 от 18.06.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 16773/2017г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: