Определение №144 от 10.4.2014 по търг. дело №4084/4084 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

С., 10,04,2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4084 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 231 от 05.07.2013г. по в.гр.д.№ 177/2013г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решението на РС Севлиево по гр.д.№ 715/2012г. за уважаване на предявените от Т. Г. искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. и 111.41лв. обезщетение за имуществени вреди от разходи за лекарства, ведно със законната лихва от 16.12.2011г.
Поддържаните касационни основания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, иска се отмяната му и отхвърлянето на исковете. Твърденията са, че апелативния съд не е изпълнил процесуалните си задължения да констатира неправилно разпределената в доклада на районния съд доказателствена тежест и да даде указания за подлежащите на установяване от дружеството факти, не мотивирал своите изводи, неправилно приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като не отчел възрастта на пострадалия и присъдил прекомерно завишено и несъобразено с обществено икономическите условия в страната обезщетение, неправилно отрекъл приноса за пострадалия, който ненужно удължил престоя си върху пътното платно и се движел по диагонал.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ Какво следва да бъде съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.147 и чл.266,ал.2 ГПК. 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства като игнорира останалите. 3/ Напредналата възраст на пострадалия при пътно произшествие, основание ли е за намаляване на застрахователното обезщетение, предвид общия принцип за справедливост 4/Когато спорното право е обусловено от факт, който е престъпление, какви са правомощията на гражданския съд; 5/Кой момент е меродавен за правилното определяне на критериите за справедливост, заложени в чл.52 ЗЗД-датата на увреждането или датата на постановяване на съдебното решение. Прекомерно висок ли е размерът на обезщетението, равняващ се на 50 минимални работни заплати, присъдени на 73 годишния пострадал пешеходец, чието увреждане е единствено счупване на горния крайник. Поддържаните допълнителни предпоставки са по т.т.1, 2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на приложени съдебни актове.
От ответника по касационната жалба е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките да допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е допустима само в частта срещу въззивното решение по иска за неимуществени вреди, а в останалата част-присъденото обезщетение за имуществени вреди, е недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Първоинстанционният съд е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. Сезиран с въззивна жалба на ответника, окръжният съд е потвърдил този извод. Съдилищата са приели за установено, че ищецът е пострадал при пресичане на пешеходната пътека на кръстовище в [населено място] при пътно произшествие на 16.12.2011г., като бил ударен от лек автомобил „Сузуки”, рег.№ ЕВ 28-24 АА, чийто водач е починал и образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.”б” във вр. с чл.342,ал.1 НК е било прекратено поради смърт на дееца /чл.24,ал.1,т.4 НПК/. Въззивната инстанция подробно е мотивирала, че в тази хипотеза /липса на акт по чл.300 ГПК/ механизмът на пътното произшествие, съответно твърдяното противоправно поведение на водача, може и следва да бъде установено в процеса с всички допустими доказателства, а събраните такива- свидетелски показания и експертизи установяват по несъмнен начин нарушаването на правилата за движение, визирани в нормите на чл.116 и чл.119,ал.1 ЗДвП, пренебрегването на пътен знак № Д-17, предупреждаващ наличието на пешеходна пътека, както и несъобразяване с нормата на чл.20,ал.2 ЗДвП- водачът не намалил скоростта и не пропуснал пешеходеца, като ударът е настъпил в зоната на пешеходната пътека. Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия е прието за неоснователно по съображения, че той не е нарушил разпоредбата на чл.113,ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП, тъй като е пресичал е заедно с други пешеходци на обозначено място /пешеходна пътека/, по начин и в момент, в който е било безопасно, съобразявайки се с пътната обстановка. Обсъдени са причинените увреждания от падането вследствие на удара –вклинено счупване на шийката на дясната раменна кост, лекувано с двукратни оперативни интервенции, контузия на гръдния кош вдясно с кръвонасядания в поясната област и лявото бедро, продължителността на лечение / 3-4 месеца/, затруднено от възрастта на пострадалия и общите му заболявания /хипертонична болест, преживян мозъчен инсулт/ и трайните последици- силни болки в дясната раменна стана, силно ограничени и болезнени движения и невъзможност повдигане на ръката до нивото на лицето. При констатация за наличие на валидно застрахователно правоотношение между водача и ответното застрахователно дружество, е потвърден изводът, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди в размер на 15 000лв.
Не са налице основанията за допускане на обжалването в частта на решението, подлежащо на касационен контрол.
Първият поставен процесуалноправен въпрос е извън предмета на делото, тъй като във въззивната жалба на дружеството няма позоваване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада и разпределянето на доказателствената тежест, тя не е съдържала и искане за допускане на нови доказателства. С оглед на това, предприетите процесуални действия се явяват съобразени с правомощията и задълженията на въззивната инстанция, посочени в т.2 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК.
Вторият въпрос е твърдение за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, а не правен и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Това е и формално твърдение, тъй като касаторът не е посочва кои са необсъдените от въззивния съд доказателства.
Контекстът на третия поставен въпрос е дискриминационен и диаметрален на понятието „справедливост” като основен принцип на правото и морално-етично правило, въведено като критерий за оценка на нематериалните вреди.
Четвъртият въпрос е правно неиздържан – деецът е починал и образуваното наказателно производство срещу него е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.4 НПК. В такава хипотеза, ако производството по иск по чл.226 КЗ се спре, не би могло да се очаква постановяване на акт по чл.300 ГПК. Несъгласието на касатора с подробно изложените от въззивния съд съображения, че механизмът на произшествието и противоправното поведение на починалия водач може да бъде установено в процеса, имащ за предмет прекия иск на увреденото лице, с всички допустими доказателства, не е основание за допускане на касационното обжалване.
Касационното обжалване не следва да се допуска и по последния поставен въпрос, тъй като въззивният съд не е изложил съображения, че меродавен за определяне размера на обезщетението е моментът на постановяване на съдебното решение. В този смисъл въпросът е хипотетичен, и извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция при изложени в решението подробни правни аргументи при мотивиране на справедливия, с оглед критерия на чл.52 ЗЗД, размер на обезщетението
На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за настоящото производство- сумата 200лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 23.10.2013г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 231 от 05.07.2013г. по в.гр.д.№ 177/2013г. на Окръжен съд Габрово, в частта за потвърждаване на решението на РС Севлиево по гр.д.№ 715/2012г. за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Осъжда [фирма] да заплати на Т. П. Г. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане касационната жалба срещу същото решение в частта за потвърждаване на решението за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като определението в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top