O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 10.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3553 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 5821/14.06.2019 год. на Р. С. С. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. Б. САК срещу въззивно Решение № 164 от 20.04.2019 година, постановено по гр.В.д. № 107/ 2019 год. на ОС- Велико Търново в производство по чл. 344, ал.1 ГПК, по допускане на делбата.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните оплаквания за неправилност касаят необсъждане на доказателствата , липса на задълбочен анализ на доводите за нередовност на исковата молба( непосочен адрес на ищеца, подписана от пълномощник без надлежно пълномощно ), липса на мотиви към съдебния акт в противоречие със съдебната практика в тази насока,непълен и погрешен анализ на писмените доказателства касаещи спора за приемане на наследството от страна на С. К.- изрични или чрез конклудентни действия.
Искането по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса за необходимостта решаващият съд да изложи задълбочени самостоятелни мотиви при анализа на доказателствата по делото съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК , в противоречие с Решение № 241 от 17.10.2012 година по гр.д. № 850/2011 година на ВКС- 2 г. г.о. Решение № 8 от 19.01.2018 година по т.д. № 2435/2016 година на ВКС- 2 г. т.о.; Решение № 217 от 08.01.2019 година по гр.д. № 1961/2018 година на ВКС- 3 г.о. и Решение № 19 от 07.08.2018 година по т.д. № 2124/2016 година на ВКС- 2 т.о.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпросите , свързани с постановяване на съдебен акт- решение по нередовна искова молба по см. на чл. 127 ГПК , с довод , че в тази насока не е съобразена съдебната практика по Решение № 171 от 15.07.2015 година по гр.д. № 5874/2014 година на ВКС- 3 г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите : „Може ли да се счита , че исковата молба е редовна и следва да се процедира и разглежда от съда , когато в същата липсва валиден и конкретен съдебен адрес ? може ли да се счита , че исковата молба е редовна и следва ли да се процедира и разглежда от съда , когато в същата липсва ЕГН на ищеца , с оглед на задължителното посочване на ЕГН, поради изискването за вписване на исковата молба за съдебна делба ? Общото пълномощно включва ли и правото да се завежда искова молба по реда на чл. 34 ЗС от пълномощник-адвокат, като се има предвид , че подаването на исковата молба не е съдопроизводствено действие, а обикновено действие, от което по-късно ще произтекат съдопроизводствени действия ?“, които( според защитата на касатора ) въпроси са от значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.3- то ГПК – т.е. на основание очевидна неправилност, без конкретни доводи с препращащи мотиви към основанията за отмяна по см. на чл. 281 ГПК.
С отговора на касационната жалба , ответника по касация С. К. , чрез процесуалния си представител адв.П. П.- АК В. Т. оспорва мотивирано посочените основания за допускане на касационното обжалване, като счита същите за неоснователни.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените от страните доводи за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това , и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на възивния съд произнесено по иск за съдебна делба , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на касационния съд намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване .
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил изцяло решение на РС-Горна Оряховица постановено по обективно кумулативно предявените искове на С. С. К. срещу неговата сестра Р. С. С. на основание чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на вписани по ч.гр.д. № 1277/2014 год. и ч.гр.д.№ 1278/2014 год. на РС-Горна Оряховица откази от наследство останало от майка им и баща им и по допускане на съдебна делба на основание чл. 69 ЗН , при равни права на съделителите , на 3 поземлени имота в урбанизирана територия и на 11 земеделски имота .
За да приеме , че двата отказа от наследство са недействителни, решаващият съд е приел, че отказът от наследство, като едностранна правна сделка съдържа няколко елемента за да се приеме , че е налице завършен фактически състав- а именно формален ( писмен ) акт , изхождащ от лице имащо качеството наследник , призован към наследяване , и съответно вписването на това писмено волеизявление в особената книга на съда .В конкретния случай , решаващият съд приема , че доколкото към момента на направеното искане за вписване на двата писмените откази от 1992 година през 2014 година , Р. С. не е разполагала с пълномощно да извършва правни действия от името и за сметка на брат си С., то искането без представителна власт в вреда на представляваното лице , не може да породи правния си ефект.Изложени са и съображения , че доколкото реституираното в полза на наследниците имущество- земеделски земи по реда и на основание ЗСПЗЗ покрива законовото понятие по чл. 91а ЗН за „новооткрито наследство“ , то отказът направен преди възстановяване на собствеността не поражда действие в която хипотеза попада настоящия случай.И не на последно място са изложени обстойно мотивирани съображения на съда , че наследството е прието по силата на дадените пълномощия на сестрата, които обстоятелства изключват настъпване на правния ефект на отказа от наследство , направен след приемане на наследството с конкретни правни или фактически действия.
Изводите за основателност на исковете по чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване недействителността на вписаните от Р. С. от името на нейния брат откази от наследството на майката и бащата са обосновали и извода на съда , че между страните е налице съсобственост по отношение на делбените имоти , основана на наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, при равни права на съделителите- наследници по закон от първи ред.
В контекста на тези мотиви на решаващия съд , настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК доколкото изведеният правен въпрос за необходимостта решаващият съд да изложи задълбочени самостоятелни мотиви при анализа на доказателствата по делото съгласно изискванията на чл. 236, ал.2 ГПК , не може да бъде считан за въпрос по см. на закона с характеристиката на обуславящ изхода на спора, доколкото по естеството си съставлява класическо оплакване за допуснати нарушение на процесуалните правила. Точното приложение на разпоредбата на чл. 236,ал.2 ГПК е предмет на задължителните разяснения с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване. Цитираната съдебна практика сои именно на изводи касаещи разрешаване на спора законосъобразността на съдебен акт вече допуснат до касационно обжалване.
Не може да се уважи и искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставените въпросите , свързани с постановяване на съдебен акт- решение по нередовна искова молба по см. на чл. 127 ГПК , с довод , че в тази насока не е съобразена съдебната практика по Решение № 171 от 15.07.2015 година по гр.д. № 5874/2014 година на ВКС- 3 г.о. Цитираното решение на касационния съд визира пороци на исковата молба , които са свързани с ясното и точно очертаване предмета на спора по делото поради неяснота на основанията ( фактите) на които се основава претендираното за защита право.Непълнотата от гл.т. на адрес по местоживеене , при наличен служебен адрес на страната –ищец , евентуално липса на посочен в титулната част ЕГН на ищеца, допълнително уточнен в рамките на производството , не могат да бъдат считани за обстоятелства , който биха затруднили защитата на насрещната страна и евентуално биха обосновали процесуална недопустимост на съдебното решение.
Искането да се допускане на касационно обжалване по въпросите : „Може ли да се счита , че исковата молба е редовна и следва да се процедира и разглежда от съда , когато в същата липсва валиден и конкретен съдебен адрес ? може ли да се счита , че исковата молба е редовна и следва ли да се процедира и разглежда от съда , когато в същата липсва ЕГН на ищеца , с оглед на задължителното посочване на ЕГН, поради изискването за вписване на исковата молба за съдебна делба ? Общото пълномощно включва ли и правото да се завежда искова молба по реда на чл. 34 ЗС от пълномощник-адвокат, като се има предвид , че подаването на исковата молба не е съдопроизводствено действие, а обикновено действие, от което по-късно ще произтекат съдопроизводствени действия ?“, на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК които( според защитата на касатора ) са въпроси „ от значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото“ също не може да бъде удовлетворено, доколкото самото искане по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК е в противоречие с предходното искане на касатора на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК при припокриване на „правния въпрос“. Искането по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК може да бъде основание за допускане на касационното обжалване само ако съдебната практика е неясна , спорадична или липсва такава. При доводи , че е налице такава съдебна практика по конкретен правен въпрос , несъобразена от съда с обжалваното решение , изводът , че същият правен въпрос не може да попада в категорията на хипотезите по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ката основание за допускане на касационно обжалване , е очевиден.
Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 предл.3- то ГПК – т.е. на основание очевидна неправилност не може да бъде уважено. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване предполага служебна констатация от стана на касационния съд , в рамките на етапа на производството по чл. 288 ГПК, в насока на такива явни несъответствия на атакуваното въззивно решение с императивни правила от процесуален или материално правен характер или несъблюдаване правилата на формалната , дори житейска логика, които налагат тяхното отстраняване по пътя на инициираното обжалване. В конкретния случай не може да се приеме , че са налице данни по обжалваното въззивно решение , който да покриват критериите на законодателя.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. № 5821/14.06.2019 год. на Р. С. С. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. Б. САК срещу въззивно Решение № 164 от 20.04.2019 година, постановено по гр.В.д. № 107/ 2019 год. на ОС- Велико Търново в производство по чл. 344, ал.1 ГПК, по допускане на делбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :