О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
12.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1405 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 21.11.2014 г. по гр.д.№4857/2014 г. на СГС, ГО, II Г с-в. С посоченото решение е потвърдено решение от 21.01.2014 г. по гр.д.№3373/2013 г. на СРС, 44 с-в, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че А. И. К. дължи на [фирма] следните суми, произтичащи от договор за текущо потребление от 26.08.2010 г.: сумата от 9 241.95 лв., главница, ведно със законната лихва от 05.06.2012 г. и сумата от 1 510.10 лв., лихва за забава.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. И. К. навежда доводи, че не следва да бъде допускано касационно обжалване, евентуално иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
[фирма] – трето лице помагач на страната на [фирма], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ, бр. 100/21.12.2013 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
В случая въззивният съд е разгледал искове за установяване съществуването на вземания – главница и лихва, произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.7, пр.1 от ТЗ. Това обстоятелство, освен, че определя правния спор като търговски по смисъла на X. на ГПК, обуславя и търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 10 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата А. К. сумата от 1 800 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение от 21.11.2014 г. по гр.д.№4857/2014 г. на СГС, ГО, II Г с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №1405/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на А. И. К. [ЕГН] сумата от 1 800 лв., разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.