О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 13.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на10.03.2015 –две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 498 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния представител на Г. И. П. като ЕТ с фирма „Д. –Г. П.”-гр. Б. срещу определение № 2903 от 24.11. 2014 по ч.т.д. № 4444/2014 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена определение-резолюция от 26.06.2014 по т.д. №570/2012 на СГС, ТО, с което е оставена без уважение молбата на Г. И. П. като ЕТ за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззеивната жалба срещу постановеното съдебно решение.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
От страна на ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК могат да бъдат освобождавани от внасяне на държавна такса по съдебни процедури само физически лица, когото отговарят на изискванията в т.т. 1-7 на посочения законов текст предпоставки, но не и тези регистрирани в Търговския регистър като еднолични търговци.
Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касация се сочи въпросът, дали кръгът на лицата , подлежащи на освобождаване от внасне на държавна такса, съгласно чл.87 ал.2 ГПК включва и физически и юридически лица. Имащи качеството търговци. Жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1,т. ГПК като основание за допускане до касация.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда.
В случая, така формулираният въпрос е свързан с произнасянето на съда с обжалваното определение, но не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 ГПК за това. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.2, за да е налице противоречие със задължителната практика на ВКС като основание за допускане до касация следва правният въпрос от значение за изхода на делото, да е решен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ, обн. ДВ бр.59 от 22.07.1994 г. /отм./, с ТР на ОСГТК, на ОСГК или на ОСГТК на ВКС , както и на решение постановено по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК нито се сочи, нито се обосновава противоречие на обжалвания акт с друг такъв на ВКС от кръга на посочените в цитираното ТР и следователно не е налице основанието за допускане до касация, визирано в чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Относно това , дали решенията на Съда на Европейския съюз имат значението на задължителна практика по чл.280 ал.1 , т.1 ГПК, то липсва основание за положителен отговор на подобен въпрос, с оглед съдържанието на цитираното ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.2, в което кръгът на задължителната практика по смисъла на тази законова разпоредба е изчерпателно изброен.
Въпросът за това, следвало ли съдът да обсъди всички доводи на страната при произнасянето на своя акт не е обуславящ изхода по спора, тъй като не е формулиран във връзка с конкретно наведен процесуален пропуск на съда в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о..
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2903 от 24.11. 2014 по ч.т.д. № 4444/2014 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.