2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 144
гр. София, 14.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело N 416 по описа за 2020 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба /наименована „касационна частна жалба“/ от „Търговска база“ ООД, [населено място] срещу определение № 54 от 24.01.2020 г. по ч.т. дело № 39/2020 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- Агенция за следприватизационен контрол не е взел становище.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е прекратил производството по образуваното от него частно търговско дело № 39/2020 г, по частна жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане на първостепенния съд, с което е разпоредено внесената по делото парична гаранция по допуснато обезпечение да се преведе в приход на държавния бюджет.За да постанови този резултат, съдът е приел необжалваемост на атакувания пред него съдебен акт, като се е позовал на разрешенията, дадени с ТР на ОСГТК на ВКС № 6/2014 г. Съставът, позовавайки се на същото ТР на ОСГТК на ВКС кратко е посочил, че началният момент на изискуемост на внесената парична гаранция на депозирано обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК настъпва с влизане в сила на съдебният акт, с който е приключил исковия процес.
Определението е правилно.
Както законосъобразно е мотивирал акта си съдът, въпросът относно допустимостта на определенията, с които се уважава или се отказва освобождаване на внесена гаранция са изключени от касационен контрол. Този извод следва пряко от разрешенията, дадени с т. 3 от ТР № 6/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, с която е мотивирано , че тези актове не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, това определение не слага край на производството, поради което за молителят съществува процесуалната възможност да иска неговото изменение от съда, който го е постановил. Като е съобразил тези задължителни за него разрешения, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Ирелевантно е пространно развитото изложение на жалбоподателя на основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и развитите в контекста на това разбиране доводи по съществото на процесуалния спор и по – конкретно относно началния момент на дължимост на внесените като обезпечения суми . Този извод пряко следва от предмета на разглеждане от настоящата инстанция, а именно- допустимост на производството. Следователно, с оглед постановения правен резултат от въззивния съд, неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както неправилно счита касатора. Доводите по съществото на процесуалноправния спор са също така ирелевантни, тъй като въпросът по допустимостта на правния спор, предхожда разглеждането на жалбата, с която е бил сезиран въззивния съд и лимитира предмета на произнасяне пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са допуснати нарушения на закона, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 24.01.2020 г. по ч.т. дело № 39/2020 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: