О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 16.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1681/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. М. от [населено място] – чрез адв. М. М. от САК, срещу решение № 439 от 22.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1766/2018 г. на Апелативен съд – София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 2 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 2931/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. А. М. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 20 086.71 лв. до присъдените от първата инстанция 28 302.36 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 110.50 лв., както и претенцията за законна лихва върху сумата 20 086.71 лв. от предявяване на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) до окончателното плащане.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се иска неговото обезсилване или отмяна. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по незаявено с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за наличие на запазени части, с чиято стойност е намалил дължимото застрахователно обезщетение, и е постановил недопустим условен диспозитив, поставящ заплащането на законни лихви върху обезщетението в зависимост от представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС. Като основания за неправилност на решението се поддържат нарушение на материалния закон – чл.193, ал.3 и ал.4 КЗ, при формиране на изводите за размера на подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение и началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху сумата на обезщетението; съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне по възражение на ответника за наличие на запазени части от застрахования автомобил, въведено за пръв път в хода на устните състезания пред първата инстанция; необоснованост на извода, че кражбата на МПС представлява „тотална щета“ по смисъла на общите условия към застрахователния договор, при която от дължимото застрахователно обезщетение се приспада стойността на запазените части.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище в [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 27.06.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да отмени решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от П. М. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 20 861.71 лв. до присъдените с решението 28 302.36 лв., Апелативен съд – София е приел, че в качеството на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско +“, сключен във формата на застрахователна полица № 440114212003062/16.10.2014 г., ответникът дължи на ищеца обезщетение за вредите от настъпило на 23.01.2015 г. застрахователно събитие – кражба на застрахования с договора лек автомобил „Порше К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , в размер на сумата 20 086.71 лв.
При произнасяне по размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд е изходил от съдържанието на застрахователния договор, според който застрахователната стойност на автомобила е 30 000 лв., и от клаузата на т.14.5.2.3 от приложимите към договора общи условия, предвиждаща в случай на кражба от застрахователното обезщетение да се приспадне стойността на намерените отделни възли, агрегати, купе или рама на застрахованото МПС и те да останат собственост на застрахования. Въззивният съд е съобразил установения по делото факт, че след проведени оперативно – издирвателни мероприятия е открито купето на лекия автомобил, обект на извършената кражба, но без оборудване, с демонтирани двигател и скоростна кутия. От заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза съдът е приел за установено, че действителната стойност на застрахования автомобил, изчислена по пазарни цени към датата на противозаконното му отнемане, е 30 000 лв., а след приспадане на наличните в деня на сключване на застрахователния договор повреди, съобразно общите условия, действителната стойност е 29 262.60 лв.; че стойността на намерените запазени части от автомобила е 7 315.65 лв.; че за възстановяване на автомобила е необходима сума, равна на 85 % от стойността му към датата на застрахователното събитие. Въз основа на събраните доказателства и с оглед клаузите в общите условия съдът е направил извод, че застрахователното обезщетение, дължимо от ответника на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за вредите от настъпилото застрахователно събитие „кражба“, възлиза на 20 086.71 лв. Застрахователното обезщетение е определено като от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие (30 000 лв.), намалена със стойността на повредите по време на сключване на застрахователния договор (737.40 лв.), са приспаднати стойността на намереното купе, възли и агрегати (7 315.65 лв.), съгласно т.14.5.2.3 от общите условия, и неплатените от ищеца две вноски от разсрочената застрахователна премия (общо 960.24 лв.), за които ответникът – застраховател е противопоставил възражение за прихващане с отговора на исковата молба.
В зависимост от крайния извод за размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 20 086.71 лв. до присъдените от първата инстанция 28 302.36 лв.
За основателно въззивният съд е приел въведеното с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение на ответника – застраховател за недължимост на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и на законни лихви върху застрахователното обезщетение за времето след предявяване на исковете. Възражението е основано на разпоредбата на чл.193, ал.3 КЗ (отм.), предвиждаща преди изплащане на застрахователно обезщетение, определено като тотална щета на регистрирано в Република България моторно превозно средство, застрахователят да изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Като е съобразил размера на вредите и липсата на представени от ищеца доказателства за прекратяване на регистрацията на отнетия автомобил, позовавайки се на практиката в решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І т. о., и решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд е формирал извод, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви върху подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на предявяване на исковете. В съответствие с така възприетото разрешение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта относно присъденото обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 3 110.50 лв. и в частта за законните лихви от датата на завеждане на делото, след което е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и е постановил ответникът да заплати на ищеца законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 20 086.71 лв., считано от деня на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Порше К.“ с рег. [рег.номер на МПС] .
По основанията за допускане на касационно обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, които според преценката му са обусловили изхода на делото : „1. Относно допустимостта с въззивната жалба да бъдат навеждани оплаквания срещу първоинстанционния акт, които не са основани на своевременно релевирани възражения с отговора на исковата молба по чл.131/367 ГПК, и какви са правомощията на въззивната инстанция при решаване на делото в подобна хипотеза, предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК; 2. Относно предпоставките, при които щетата по имуществена застраховка следва да бъде разглеждана като „тотална“ по см. на чл.193, ал.4 КЗ (отм.)“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с казуалната практика в решение № 3/06.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, І г. о., и решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на ВКС, І г. о. По отношение на втория въпрос се сочи бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и едновременно с него основанието по чл.280, ал.2 ГПК с аргумент, че изводът на въззивния съд за установена кражба на МПС и за тотална щета е вътрешно противоречив и явно необоснован.
Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд недопустимо е намалил размера на определеното застрахователно обезщетение със стойността на намерените запазени части от автомобила, без ответникът да е въвел възражение за наличие на запазени части в срока за отговор на исковата молба. Касационно обжалване по така поставения въпрос не може да бъде допуснато, тъй като не са осъществени общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. За да намали определеното по правилата на чл.207 КЗ (отм.) застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие „кражба”, въззивният съд е съобразил приложимите към застрахователния договор общи условия за застраховка „Каско на МПС”. В т.14.5.2.3 на общите условия е предвидено в случай на кражба от подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение да се приспада стойността на намерените възли, агрегати, купе или рама на застрахованото МПС и последните да останат в собственост на застрахования. При сключване на застрахователния договор ищецът – сега касатор, е приел общите условия, поради което е обвързан от съдържащите се в тях правила относно начина на определяне на застрахователното обезщетение, включително от клаузата на т.14.5.2.3, с която въззивният съд е мотивирал извода си за размера на подлежащото на изплащане обезщетение. Клаузата на т.14.5.2.3 има съществено значение за произнасянето по размера на дължимото обезщетение. След като в хода на делото са събрани доказателства за намерени запазени части от автомобила и въззивният съд е бил сезиран от страните със спор за размера на обезщетението, прилагането на клаузата на т.14.5.2.3, въпреки липсата на заявено с отговора на исковата молба възражение за наличие на запазени части, не би могло да се разглежда като отклонение от цитираната в изложението задължителна и казуална практика на ВКС по приложението на чл.269 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, респ. в решение № 3/06.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на І г. о. и решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на І г. о.
Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и по отношение на втория въпрос, посочен от касатора като значим за изхода на делото. Отговорът на въпроса дали едно застрахователно събитие попада в хипотезата на тотална щета зависи от фактите и доказателствата по всяко конкретно дело и от съдържанието на приложимите към съответния застрахователен договор общи условия, с които страните са постигнали съгласие за дефиницията на понятието „тотална щета” при съблюдаване на разпоредбата на чл.193, ал.4 КЗ (отм.). За да отхвърли акцесорните претенции на касатора за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и за законни лихви върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.), въззивният съд е взел предвид установените чрез заключението на автотехническата експертиза факти за размера на произлезлите от застрахователното събитие вреди и средствата, необходими за възстановяване на застрахования автомобил. В зависимост от констатациите в заключението съдът е достигнал до извод, че с оглед размера на вредите отношенията между страните по повод изплащането на застрахователно обезщетение, а оттук и началния момент на забавата по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД, следва да се уредят по начин, аналогичен на случаите на тотална щета – съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3 КЗ (отм.), изискваща представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС. Изводът на въззивния съд за наличие на обстоятелства, предпоставящи приложението на чл.193, ал.3 КЗ (отм.), произтича от преценката на фактите и доказателствата по делото, поради което е от значение за правилността на обжалваното решение и поставения във връзка с него въпрос не може да послужи като общо основание за достъп до касационно обжалване.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението е отсъствието на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, на която касаторът се е позовал бланкетно. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или неточни законови разпоредби или от промяна или осъвременяване на съществуваща практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения. При действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. е създадена практика на ВКС, в която е изяснено съдържанието и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.193, ал.3 КЗ (отм.) – решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І т. о., и решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. В посочените решения е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ (отм.) за представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва; В случай, че регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, осъдителният диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с този факт. Наличието на съдебна практика по приложението на чл.193, ал.3 КЗ (отм.), която не се нуждае от промяна или осъвременяване и с която въззивното решение е съобразено (предвид извода в решението, че изплащането на обезщетението следва да се извърши съобразно правилата за случаите на „тотална щета”), изключва възможността за допускане на решението до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1766/2018 г. на Апелативен съд – София не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от касатора – ищец част на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. В процесуалния закон не са уредени критерии за разграничаване на очевидната неправилност от неправилността, произтичаща от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Независимо от това фактът, че очевидната неправилност е изведена от законодателя като основание за допускане на касационно обжалване, означава, че тя е налице тогава, когато решението на въззивния съд страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” – въз основа на мотивите към решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” – във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” – въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и не покрива съдържанието на понятието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с довод за явна необоснованост на извода на въззивния съд, че кражбата на застрахованото МПС представлява тотална щета с последиците по чл.193, ал.3 КЗ (отм.). Въззивният съд не е приравнил кражбата на тотална щета по смисъла на чл.194, ал.4 КЗ (отм.), а е приел, че с оглед обема на вредите и последиците от застрахователното събитие кражба изпълнението на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е подчинено на същите правила, на които е подчинено изплащането на обезщетение за вреди в случаите на „тотална щета“. Така формираният извод не насочва към очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и тъй като въз основа на изложените от въззивния съд мотиви съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно, не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – София решение № 439 от 22.02.2019 г. по в. гр. д. № 1766/2018 г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 2 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 2931/2016 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от П. А. М. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 20 086.71 лв. до сумата 28 302.36 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 110.50 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата 20 086.71 лв. от датата на предявяване на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :