О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София 17.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 598/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Д. Т. и адв. В. Б. като пълномощници на Л. К. Д., В. И. Д., Б. И. Д., Ц. И. К., И. К. С., Д. Д. Б. и Г. С. П. против определение № 7* от 01.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5668/09 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против решението от 30.10.2006 г. по гр.д. № 2462/92 г. на Софийски районен съд в частта му с характер на определение, с което е отменено определение от 31.03.1993 г. за включване в делбената маса на други недвижими имоти, различни от магазин / бивша фурна/, находящ се в гр. С., бул. ”. № 60 / бивш бул.”Т” № 99/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Според жалбоподателите, съдът е имал задължението съобразно действуващата към 1993 г. редакция на чл. 4, ал.2 ГПК / отм./ да укаже на страните да направят искането си за включване в делбената маса на други имоти в писмена форма и като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Считат, че определението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС и правилното решаване на спора е от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор ответниците по частната жалба А. К. Х., И. К. Х., Х. К. Х. и В. К. Х. чрез своя пълномощник адв. Д. Б. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, а по същество- че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените в частната касационна жалба и изложението към нея доводи, намира:
Производството по гр.д. № 2462/92 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по иск от П. И. М. за делба на недвижими имоти, описани в 8 пункта в исковата молба. Същата е била оставена без движение и на ищеца са дадени указания да представи доказателства за тяхното актуално състояние предвид обстоятелството, че в исковата молба същият се е позовал на удостоверение от 1949 г. за одържавени и освободени от одържавяване по реда на ЗОЕГПНС недвижими имоти на името на наследодателя. С молба от 02.02.1993 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че поддържа иска за делба само по отношение на единия имот – магазин-фурна, а по отношение на останалите имоти поради липса на документация за деактуване оттегля претенцията си. Същото становище е изразил и в съдебно заседание, проведено на 31.03.1993 г. В това съдебно заседание по искане на пълномощника на част от ответниците съдът е включил в делбената маса апартамент на І ет. в сградата на ул.”В“ № 60 в гр. С., както и овощна градина, находяща се в местността “Л”.
С решението си от 30.10.2006 г. по гр.д. № 2462/92 г. първоинстанционният съд е отменил определението от 31.03.1993 г., като в мотивите е приел, че липсва валидно извършено процесуално действие по включване на други имоти в делбената маса, тъй като същото не е предприето в предвидена за това в чл. 278, ал.2 ГПК/ отм/ писмена форма.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е споделил тези мотиви.
Повдигнатият в частната касационна жалба и изложението към нея процесуалноправен въпрос е за това как следва да процедира съдът, когато искането по чл. 278, ал.1 ГПК/ отм./ за включването на други имоти в делбената маса е заявено устно и следва ли да даде срок на съделителя да предприеме това процесуално действие в предвидената от закона писмена форма. Жалбоподателите не сочат и не представят решения на ВКС и на съдилищата, третиращи сходна проблематика, които да обосноват наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК.
Искането по чл. 278, ал.2 ГПК за включване на други имоти в делбената маса, по естеството си съставлява насрещен иск, който се предявява по правилата за предявяване на иск с писмена молба, най- късно в първото по делото заседание. По приложението на чл. 278, ал.2 ГПК/ отм./ има постоянна съдебна практика, която приема, че устно заявеното искане на ответника за включване в делбата и на други вещи извън тези по исковата молба, не е допустимо за разглеждане, тъй като не е налице валидно сезиране на съда в предписаната от закона форма за действителност на това процесуално действие, а ако съдът разгледа това искане, решението му ще бъде недопустимо. В този смисъл са изложените от въззивния съд съображения. Следователно не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд не се произнесъл по въпрос, свързан с непълна или неясна правна уредба, по който липсва съдебна практика, което да налага произнасянето на ВКС за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
По изложените съображения атакуваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК предпоставки.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7* от 01.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5668/09 г. на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: