О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 17.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2554 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 5652 от 19.04.2018 г. на Р. Х. С., подадена от адв. Ц. С., против определение № V-624 от 30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 437 по описа за 2018 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено определение № 21 от 09.01.2018 г. по гр.д. № 420 по описа за 2017 г. на Районен съд-Поморие в частта, с която производството по делото е прекратено на основание чл.299, ал.2 ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същото е постановено в противоречие на съдебната практика, обобщена с т.7 на ППВС № 7/1973 г.
Постъпил е писмен отговор от адв. Д. Д. в качеството ? на пълномощник на ответните страни по касация – А. З. Ш. и В. З. Ш., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподател е надлежна страна и е спазен срокът по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството по иска за делба на наследство, оставено от Х. П. Ш., предявен от Р. Х. С. против П. Х. Ш., А. З. Ш. и В. З. Ш.. Посочил е, че с влязло в сила решение № 122 от 05.09.2003 г. по гр.д. № 198 по описа за 2002 г. на Районен съд-Поморие е отхвърлен искът за делба на земеделски земи в [населено място], предявен от Р. Х. С. против П. Х. Ш. и З. П. Ш., чийто наследници по закон след смъртта му са ответниците – А. З. Ш. и В. З. Ш.. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и по отношение на наследниците на страните. Окръжен съд-Бургас е приел, че е налице хипотезата на чл.299, ал.1 ГПК, доколкото е предявен иск за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение и е налице основание за прекратяване на делото. Ищцата е твърдяла, че извършената делба е нищожна, тъй като в предходния процес качеството ? на сънаследник било отречено въз основа на неистинско доказателство относно момента на настъпване на смъртта на общия наследодател. Посочила е, че ответниците представили доказателства, че Х. П. Ш. е починал през 1975 г., а в действителност видно от представения от нея в настоящото производство акт за смърт /л. 22, гр.д. № 420 по описа за 2017 г. на РС-Поморие/ същият е починал през 1987 г., когато вече е било влязло в сила решение за прекратяване на осиновяването ? и ищцата се е легитимирала като наследница на родителите си по произход. Доводите за нищожност на влязлото в сила решение поради неучастие на ищцата в качеството ? на съделител са счетени за неоснователни от въззивния съд. Окръжен съд-Бургас е съобразил дадените разяснения за тълкуване на закона, съдържащи се в т.7 на ППВС № 7/1973 г. и е посочил, че в настоящия случай правото на ищцата да бъде съделител в делбата в качеството ? на сънаследник е отречено с влязло в сила съдебно решение, а новото писмено доказателство, което прилага, не представлява ново основание за делба.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка на атакуваното въззивно определение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк.д. № 1 по описа на ОСГТК на ВКС, незагубили значението си и при настоящата редакция на процесуалния закон след измененията, обнародвани в ДВ бр.86 от 2017 г., допускането на касационна проверка е обусловено от формулиране на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В приложеното към настоящата частна жалба изложение се доразвиват оплакванията за неправилност на атакуваното определение, наведени са идентични доводи относно основателността на исковата претенция. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване.
Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че прилагането на ново писмено доказателство, във връзка с което се твърди, че предходно съдебно решение е неправилно, би могло единствено да бъде квалифицирано като основание за отмяна на влязлото в сила решение в срока по чл.305 ГПК, но не и като основание за предявяване на същия иск и пререшаване на вече разрешен спор.
При този изход на спора възниква правото на ответните страни по жалбата по чл.78, ал. 3 ГПК да им бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Макар че е заявена такава претенция, тя не следва да бъде уважавана, доколкото не са представени доказателства относно нито относно размера на уговорения хонорар, нито че такъв действително е заплатен, в който смисъл са разясненията за тълкуване на закона, съдържащи се в т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-624 от 30.03.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 437 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ