О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
София,19.03.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2237 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Д. В. И., приподписана от адв. Г от АК – Варна, срещу определение № 810/19.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 368/2008 г.
С него е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Български спортен тотализатор – ЦД, София чрез Б. – РД, Варна, представлявано от адв. А, е възразил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Д. И. излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на нотариален акт № 1* том ІІІ, дело № 401/2006 на нотариус Е. Д. с район на действие РС Варна.
Районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес по следните съображения: нотариалният акт е констативен и с него се признават права на собственост върху недвижим имот в полза на БСТ. Самият акт не е правопораждащ за възникване правото на собственост, така, че дори да е била нарушена процедурата по съставянето му, това няма да се отрази върху самото вещно право. Освен това, ищцата, заедно с И. Ж. И. , Ж. И. Д. и М. И. Ж. вече е водили иск за собственост относно същия имот с ответника, който е отхвърлен, така, че решението по настоящия спор няма как да се отрази върху нейната правна сфера.
Това определение е потвърдено от въззивния Варненски окръжен съд, който е изяснил, че искът е с правно основание чл. 472 ГПК /отм./, а не по чл. 26 ЗЗД, както твърди Д. И. Отмяната на констативния нотариален акт в случая е свързана с със спор за материално право, но иск по чл. 431, ал. 1 ГПК /отм./ не е предявен, за да се следва при уважаването му и последицата по чл. 421, ал. 2 ГПК /отм./ . Подобен иск би бил и недопустим, защото за собствеността върху имота между страните има формирана сила на присъдено нещо. Ищцата се домогва да преодолее забраната по чл. 224 ГПК/отм./.
Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване със следните процесуално-правни въпроси: длъжен ли е ищецът да дава правна квалификация на спора или съдът следва да изведе същата от изложената фактическа обстановка и искането; валидността на нотариалното действие може ли да се оспорва в самостоятелно производство.
Въпросите са значими за правоприлагането, но не са съществени за конкретния спор.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, не защото ищецът е квалифицирал грешно материално-правния спор, нито е изхождал в преценката си за допустимост на исковото производство от посочената в исковата молба материално-правна норма – чл. 26 ЗЗД.
Напротив, Варненският окръжен съд е определил предмета на иска и от там приложимата материално-правна норма чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума.
Вторият въпрос в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е некоректно поставен, а и въззивният съд не е отказал разглеждане на спора по същество, защото е счел, че е недопустимо самостоятелно предявяване на иска за нищожност на нотариалното действие.
Съображенията са свързани с правния интерес, който в съответствие с вменените на съда задължения, следва да се преценява по всеки един исков процес. Доводи и възражения относно заключението, че резултатът по предявения иск няма да се отрази върху правната сфера на ищцата, не са наведени.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от Д. В. И., приподписана от адв. Г от АК – Варна, срещу определение № 810/19.03.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 368/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: