О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С. 20.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1052 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №923 от 08.07.11г. по гр.д.№649/11г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решението от 30.12.10г. по гр.д.№986/10г. на Девненския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ищците В. Ц. Н., С. Д. Д. и М. Д. Д., че ответникът [община] дол не е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 2000 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и навес с площ от 10 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-320 в кв.65 по плана на [населено място], [община] дол.
Въззивният съд е приел, че дядото на ищците – И. Н. е закупил спорния имот с частен писмен договор от 1939г., застроил го е с жилищна сграда и го е владял от момента на закупуването до смъртта си, а след това владението е продължено от неговия син Ц. Н. – пряк праводател на ищците, както и от самите ищци. В разписния лист към плана на селото от 1997г. имотът е записан на името на И. Н.. Затова ищците имат правен интерес от предявения иск, с който желаят да отрекат правото на собственост на общината върху спорния имот. Прието е, че общината не е посочила придобивен способ за имота, а обосновава претенциите си само с обстоятелството, че в разписния лист от 1927г. за парцел ІІ-13 / за който няма спор, че е идентичен с процесния имот/, не е вписан собственик и не е нанесен имот, за който се отрежда парцелът.
От правна страна е прието, че липсата на кадастрална основа за парцел ІІ-13 по плана от 1927г. и съответната липса на вписан в разписния лист собственик на имота не означава, че той е бил държавен и че е могъл да премине в патримониума на общината на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр.96/99г./. Общината не е доказала при условията на пълно и главно доказване собствеността си върху спорния имот, затова правата и върху него са отречени от съда. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община] дол. В нея се поддържа, че с действащия към 1956г. чл.6 от ЗС се обявяват за държавни имотите, които нямат друг собственик. Процесният имот не е имал друг собственик, видно от данните по плана от 1927г. Праводателят на ищците не би могъл да го придобие по давност поради забраната на чл.86 от ЗС, както и поради спирането на давността за придобиване на имоти – частна общинска собственост.
В изложението към жалбата се поставя въпросът чия е била принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към момента на завладяването му от наследодателя на ищците. Поддържат се доводите в касационната жалба, че към 1956г. Той е бил държавна собственост и не би могъл да бъде придобит по давност от ищците. Сочи се и практика на ВС и ВКС, без да се пояснява по кои въпроси въззивното решение влиза в противоречие с нея.
Ответниците в производството В. Ц. Н., С. Д. Д. и М. Д. Д. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят не е поставил абстрактен правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, по който въззивното решение да противоречи на представената към изложението задължителна и незадължителна практика на ВКС. Такова противоречие в действителност няма.
Решение №1198/13.05.63г. по гр.д.№651/63г. на първо гр.отд. на ВС е по прилагането на §4 от ПП на ЗС. В него е прието, че десетгодишната придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС за имотите, завладени преди влизане в сила на ЗС – 16.12.51г., се прилага от тази дата, а не от датата на завладяване на имота. Тези въпроси изобщо не се поставят по настоящото дело – първо, защото неговият предмет е установяване правото на собственост на ответната община, а не на ищците и второ – защото при установено владение от 1939г. безспорно се прилага по-благоприятната двадесетгодишна давност по чл.34 от Закона за давността /отм./, която тече от завладяването, а не десетгодишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС. Решение № 108 от 20.05.11г. по гр.д.№931/10г. на ВКС, второ гр.отд. и решение №1296 от 17.12.08г. по гр.д.№5083/07г. на първо гр.отд. разискват въпроса за доказателственото значение на актовете за държавна и за общинска собственост. Този въпрос също не се поставя по настоящото дело, тъй като за спорния имот няма данни да е съставен акт за държавна или общинска собственост, чието доказателствено значение да се преценява в съдебния процес. Налице са и други отлики между настоящото дело и делата, по които са постановени посочените решения. В настоящия случай има данни, че през 1939г. спорният имот е бил собственост на частно лице, тъй като тогава е бил сключен частният писмен договор, по силата на който праводателят на ищците е завладял имота. Обратно – по делата, по които са постановени посочените решения на Върховния съд, има данни, че спорните имоти са били в първия случай – общинско дворно място, за което през 1943г. е бил проведен търг, без обаче да е приключила тръжната процедура, а във втория случай – имот, за който не е доказано да е имал друг собственик при актуването му въз основа на чл.6 от ЗС, в редакцията му от 1956г. Различните факти по делата са обусловили и различния краен резултат, без той да се дължи на противоречиво разрешавани правни въпроси, които да обосноват допускане на касационно обжалване. И на последно място – решение №416 от 09.08.10г. по гр.д.№953/09г. на ВКС, първо гр.отд., засяга въпроса за действието на чл.86 от ЗС по отношение на държавни имоти, владени след 01.06.1996г. Този въпрос също не се поставя по настоящото дело, тъй като, както беше посочено, предмет на спора е правото на собственост на общината, а не на ищците.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №923 от 08.07.11г. по гр.д.№649/11г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: