3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С., 20,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 83/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Б. Е. АД – [населено място] против решение №468 от 17.10.2011 г. по гр.д. №563/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Поставил е въпросите : „ Допустимо ли е да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество, ползващо чужди енергийни обекти за заплащане на цена на достъп за минало време и без да има писмен договор за това ..” 2/ „ Приложима ли е методиката за изчисляване цена за достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ за минало време или следва да се приложи пазарната оценка за определяне на размера на обезщетението за ползване от електроразпределителното предприятие на енергийни обекти, собственост на трети лица”. Страната е обосновала значимостта на поставените въпроси за правния спор. Лаконично е посочила, че е осъществено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съществувала задължителна и трайна практика, даваща отговор на така формулираните въпроси, а освен това налице били и предпоставките по т.2 на същия текст, тъй като въззивното решение противоречало на други влезли в сила решения – цитирано е решение на ВКС и ВАпС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той е формулирал релевантни материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Същите въпроси, обаче са разрешени с постановеното по реда на чл.290 ГПК, решение №13/2010г.на ВКС, ТК, ІІт.о., с което делото е върнато ПАС за ново разглеждане с конкретни указания, очертаващи рамките на неговото произнасяне. Доколкото поставените от касатора въпроси са били разрешени изрично и със задължителна практика, въззивният съд в обжалваното решение се е съобразил изцяло с така дадените разрешения, не е налице обосноваване на основание за допускане на акта до касационно обжалване. Още по-малко се обосновава и наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за което, освен това, страната не е развила и релевантни доводи.
Не се обосновава и противоречие при разрешаваните въпроси с цитираното решение № 91/01.09.2009г. на ВКС, ТК постановено по чл.290 ГПК/ относимо към основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не към т.2 както неправилно е определил касатора/, с което е формирана задължителна практика по въпроса – за приложението на чл.17а ЗППДОП / отм./ по отношение на обектите визирани в чл.2 ЗЕ / отм./ във връзка с оспорената собственост на ищеца, въпрос който изобщо не е бил предмет на разглеждане по спора, поради което е и ирелевантен за наличие предпоставките на основанията за допускане касационно обжалване. Доколкото другия разгледан въпрос за основанието, на което следва да се разглежда иска срещу електропреносните предприятия за заплащане на регламентираната с чл.117, ал.7 ЗЕ цена за достъп, то разрешенията по него съвпадат изцяло с тези дадени с решението на ВКС, респективно с въззивното решение по спора. Или не е налице въобще противоречие между сравняваните актове, обективиращи задължителна практика, а различния правен резултат по решение №91/09г. на ВКС, е обоснован от състава с това, че наведените в исковата молба твърдения и петитум не могат да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД.Другото представено решение няма характер на практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , тъй като страната не е установила влизането му в сила- арг. т.3 ТРОСГТК №1 /09 г. , а и както вече бе отбелязано тези въпроси са били разрешени с решение постановено по реда на чл.290 ГПК т.е. със задължителна практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №468 от 17.10.2011 г. по гр.д. №563/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: