7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІІІ г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3748 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. М. З. чрез адв.С. Ч. срещу решение № 194 от 11.05.19г.по в.гр.дело № 891/18г.на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 160 от 25.10.18г.по гр.дело № 653/17г.на Районен съд –Кнежа в частта, с която са отхвърлени исковете на М. А. И. и А. А. Л. против И. М. З. и А. А. М., с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, оформен с нот.акт № 192/2003г.,до размера на 1/3 ид.част от прехвърления имот, и с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищците на сключения между ответниците И. М. З. и А. А. М. договор за дарение на 1/3 ид.част от дарения имот, оформен с нот.акт № 103/2014г., като вместо него в отменената част е постановено друго, с което исковете са уважени.
Жалбоподателят И. З. сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.87 ал.5 ЗЗД по отношение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; 2.От кой момент започва да тече по отношение на прехвърлителите давността за предявяване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане при твърдение за изначална липса на престация от страна на приобретателя по сделката; 3.Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане за продължително или периодично изпълнение ли е; 4.Задължена ли е въззивната инстанция като инстанция по същество на спора, при отмяна на решението и аргументиране на противоположен на първоинстанционното решение извод относно основателността на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи пълни, ясни и разбираеми мотиви, като даде отговор на въведените от страните доводи и възражения,както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото; 5. Показанията на свидетел,който е син на страна по делото, следва ли да бъдат преценявани с оглед всички други данни по делото.
Постъпила е касационна жалба и от М. А. И. и А. А. Л. срещу въззивното решение в частта,с която е обезсилено решение № 160 от 25.10.18г.по гр.дело № 653/17г.на Районен съд – Кнежа и производството е прекратено в частта,с която са отхвърлени исковете на същите страни против И. М. З. и А. А. М. с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор за Ѕ ид.част от процесния имот и с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на жалбоподателките договора,сключен с нот.акт № 103/2014г.между ответниците за Ѕ ид.част от дарения имот, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.87 ал.3 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД за 1/6 идеална част от процесния имот и производството е прекратено.
Жалбоподателките считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните процесуалноправни въпроси: 1.Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и всички доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и да мотивира решението си по съществото на спора; 2. Относно надлежното упражняване на правото на иск с оглед преценката за допустимост и основателност на същия; 3.Следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение.
От И. М. З. е постъпила втора касационна жалба против решение № 250 от 14.06.19г.,постановено по в.гр.д.№ 891/18г.на Окръжен съд- Плевен,с което е отхвърлена като неоснователна молбата му с вх.№ 6130 от 27.05.19г.за допълване на решение № 194/11.05.19г.по посоченото дело с искане за произнасяне на изричен диспозитив в решението по направеното оспорване на истинността на представеното адвокатско пълномощно от 27.09.17г.по реда на чл.193 ГПК.Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: следва ли да има отделен диспозитив на решението по надлежно открито производство по оспорването на документ,ако съдът не се е произнесъл с отделно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нот.акт № 192/ 9.09.2003г.А. М. М. и А. К. М. са продали на внука си И. М. З., чрез неговата майка и законен представител А. А. М., недвижим имот, находящ се в [населено място] срещу задължението на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от датата на подписване на договора до края на живота им,които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му.С договор за дарение,оформен с нот.акт № 103/30.04.2014г.И. З. е дарил на майка си А. М. процесния имот.
По време на разглеждане на делото в КРС на 21.02.18г.е починал ищецът А. М. М., а по –късно – на 15.08.18г.е починала и ищцата А. К. М..Като страни в процеса са конституирани наследниците им – дъщерите М. А. И. и А. А. Л.,които са заявили,че поддържат предявените искове по чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.135 ал.1 ЗЗД, а А. А. М.,в качеството си на наследник на А. М., е заявила,че не желае да встъпи като ищец по делото.
Във връзка с направеното в отговора на исковата молба оспорване от ответника И. З. на пълномощното на адв.Р.Б. за предявяване на исковата молба от ищцата А. М., съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза, от която е установено,че подписът не е положен от нея. С оглед на това съдът е приел,че исковата молба се отнася за Ѕ идеална част от имота, като подадена само от А. М..
По спорния въпрос изпълнявал ли е И. З. задълженията за издръжка и гледане на прехвърлителите съобразно сключения алеаторен договор са събрани гласни доказателства.След анализ на свидетелските показания въззивният съд е направил извод,че ответникът не е изпълнил в пълен обем поетите задължения да гледа и издържа прехвърлителя и съобразно нуждите му да осигурява средства за храна,медикаменти, режийни, дрехи,както и да полага грижи за здравето му, хигиената и домакинството.Прието е,че искът на М. И. и А. Л. следва да бъде уважен съобразно правата им – за 1/3 ид.ч.от целия имот, колкото са техните 2/3 ид.ч. от 1/2 ид.част от имота,притежавана от техния баща.
Изложени са съображения за основателност и на иска по чл.135 ЗЗД до размер на 1/3 ид.част от имота,като въззивният съд е приел,че след разваляне на алеаторния договор ищците имат качеството на кредитори спрямо ответника, както и че извършеното от него безвъзмездно разпореждане с имота – дарение на неговата майка,намалява имуществото му и затруднява удовлетворяването на кредиторите.
Във връзка с направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд го е счел за неоснователно,като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който от своя страна е приел,че давността по чл.87 ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото на разваляне от момента на осъществяването му, и не се счита за изтекла, ако това е станало в рамките на пет години преди предявяване на иска за разваляне.
По касационната жалба на М. И. и А. Л.:
Не следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените в изложението процесуалноправни въпроси,които не са разрешени от въззивния съд в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка, както и доводите на страните и е направил свои самостоятелни правни изводи, за което е изложил съображения.
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 236 от 15.04.10г.на ВКС по гр.дело № 3974/08г.на ІІІ г.о.,в което е посочено,че за да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск- нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска и скрепено с подпис на ищеца,защото той символизира волята му да търси защита.Изводът на въззивния съд,че искът следва да се счита предявен за една втора идеална част от имота, каквито са правата на наследодателя на ищците А. М., е в съответствие с тази практика, тъй като е установено,че подписът на пълномощното на адвоката, подписал исковата молба,не е положен от втората ищца А. М..
Въззивното решение не се разминава по правни изводи и с решение № 108 от 16.05.11г.на ВКС по гр.д.№ 1814/09г.на ІV г.о.,според което заключението на вещото лице,като всяко доказателствено средство следва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото и съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.В случая въззивният съд е извършил тази преценка и е изложил съображения,че констатациите на вещото лице, изготвило първоначално и допълнително заключение, не се опровергават от останалите доказателства по делото.
По касационните жалби на И. З.:
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на решение № 194/ 11.05.19г.до касационен контрол.
Отговор на материално правните въпроси е даден в практиката на Върховния касационен съд, в т.ч.приложената от жалбоподателя / р.239 от 3.07.14г.на ВКС по гр.д.№ 1019/14г.на ІV г.о./, която приема,че задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение. Той дължи всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима му издръжка (независимо дали последният има собствени доходи) постоянно. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден, тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от средства за издръжка, е ежедневна. Правото за разваляне на договора възниква при виновно неизпълнение от страна на длъжника – чл.87 ал.1 ЗЗД. Преди длъжникът да е в неизпълнение, право да се развали договора не възниква, а не може да се приеме, че е допустимо да тече давност по отношение на право, което не е породено. Давността е институт, който урежда отношенията при бездействие на титуляра на едно субективно право да го упражни в определен срок, а такова бездействие очевидно не може да е налице, преди самото право да възникне. Поради това давността по чл.87 ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне.
Като е приел, че искът не е погасен по давност, въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Процесуално правните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна свързаност,както и доводите и възраженията на страните,не е разрешен в противоречие със практиката на ВКС.Както бе посочено по-горе, въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, изчерпателно е обсъдил доказателствения материал по делото и е изложил правни съображения, като е отговорил на изложените в въззивната жалба оплаквания.Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на съдебния акт,която подлежи на контрол по реда на чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се произнесъл и по въпроса как следва да се ценят показанията на свидетел,който е син на страна по делото.В мотивите си съдът е посочил,че показанията на св.Л. преценява при условията на чл.172 ГПК, но е счел,че те се подкрепят и от другите данни по делото.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване при наличието на практика на ВКС по поставените въпроси, която не се налага да бъде променена или осъвременена.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК на решение № 250/ 14.06.19г.,постановено по реда на чл.250 ГПК по въпроса: следва ли да има отделен диспозитив на решението по надлежно открито производство по оспорването на документ, ако съдът не се е произнесъл с отделно определение.
Съгласно мотивите по т.1 от ТР № 5 от 14.11.12г.по т.д.5/12г.на ОСГТК на ВКС с установяване неистинността или съответно потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл.193 ал.1 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност.Оспорването истинността на документ по чл.193 ал.1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.
В разглеждания случай въззивният съд е приел неистиността на оспорения документ в частта, съдържаща подписа на ищцата,което се е отразило на крайния резултат по спора и съответно е отразено в диспозитива на решението, като исковете за уважени съобразно правата на ищците за Ѕ ид.част от имота,притежавана от починалия ищец А. М.. Посоченият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като произнасянето от съда по оспорването на документа с отделен диспозитив в решението, няма да рефлектира върху крайния резултат. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда. Ето защо, настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на по чл.280 ал.1 ГПК
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване и на двете решения на окръжния съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноските следва да останат за сметка на страните така,както са направени.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 11.05.19г. по в.гр.дело № 891/18г.на Плевенския окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 14.06.19г.по гр.дело № 891/18г.на Плевенския окръжен съд,постановено по реда на чл.250 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.