5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 20.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 172 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника по иска [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. П. срещу определение № 2773 от 04.08.2016г. по ч. гр. дело № 3718/2016г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, с което след отмяна на определение от 27.07.2016г. по гр. дело № 7379/2016г. на Софийски градски съд, І ГО, 5 състав е допуснато обезпечение на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 179, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. Р. Нотаро от гр. Ню Й., САЩ срещу [фирма], [населено място] и [фирма] /с предходно търговско наименование [фирма]/, [населено място] за установяване несъществуването на ипотечно право върху подробно описан апартамент, находящ се в [населено място], район „В.”, [улица]вх. 1, ет. 2 заедно с принадлещажото му мазе, подробно описано, и припадащите се 1,64% идеални части от общите части на сградата на секция „В”, учредено с договорни ипотеки, удостоверени в нотариален акт № 49, съставен по нот. дело № 580/2008г. от нотариус И. Н., нотариален акт № 184, съставен по нот. дело № 1641/2008г. от нотариус В. И. и нотариален акт № 163, съставен по нот. дело № 334/2009г. от нотариус В. И., чрез спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 20148400400965 по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 – само по отношение на описания имот. Обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция в размер на 10 000 лв. по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на разпоредбата на чл. 391 ГПК и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Отговаря ли на изискванията на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК определението, с което съдът допуска обезпечение при задължение за ищеца да представи гаранция в определен размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, когато липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на иска и когато представените от ищеца доказателства сочат на вероятната неоснователност на исковата молба?
2. Когато въззивният съд за първи път се е произнесъл с положително становище за допускането на обезпечение на бъдещ иск, допустимо ли е това да бъде направено без мотиви на съда?
3. При определяне размера на гаранцията следва ли да се вземе предвид възможността за удовлетворяване на ответника при отхвърляне на иска и ако търпи вреди, като се съобрази и статутът на ищеца? – противоречие с определение № 61/26.01.2009г. по ч. т. д. № 15/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 180/02.04.2009г. по ч. гр. д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 892/16.12.2011г. по ч. т. д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 446/30.07.2015г. по ч. т. д. № 1832/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 431/24.09.2015г. по ч. гр. д. № 4669/2015г. на ВКС, ГК, І г. о.
4. След като първоинстанционният съд е разгледал наличието на изискуеми по чл. 391 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е отхвърлил искането за обезпечение, следва ли въззивният съд отново да ги разгледа и да се произнесе изрично по наличието им? Може ли съдът да се произнесе по наличието на обезпечителна нужда, без същата да е обоснована от молителя?
5. Дали писмените доказателства се преценяват само с оглед преценката на допустимостта на исканото обезпечение и за вероятната основателност на иска при липсата на достатъчно убедителни доказателства? – противоречие с определение № 587/14.10.2009г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 143/27.03.2008г. по ч. гр. д. № 9/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 746/30.09.2011г. по ч. т. д. № 601/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Д. Р. Нотаро чрез процесуален представител адв. Н. К. оспорва частната касационна жалба, прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор, и релевира евентуални доводи за правилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да допусне обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп. дело № 20148400400965 по описа на ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 по отношение на описания имот, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК: представените по делото документи не представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т 1 ГПК, поради което обезпечението на бъдещите искове следва да се допусне при представяне на гаранция по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 10% от пазарната оценка на имота, определена от съдебния изпълнител при изнасянето му на публична продан, т. е. при внасяне от молителя на гаранция в размер 10 000 лв.; налице е обезпечителна нужда, тъй като без допускане на поисканата обезпечителна мярка биха се засегнали имуществени права на ищеца – да бъде въведен във владение приобретател по приключила публична продан по реда на чл. 498, ал. 1 ГПК след влязло в сила постановление за възлагане, дори и с влязло в сила решение да се установи, че спорното ипотечно право е прекратено поради погасяване на главното парично задължение, за обезпечение изпълнението на което е била учредена договорната ипотека.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси и изложените във връзка с тях твърдения и доводи.
Посочените от частния жалбоподател в т. 1, 3, 4 и 5 от изложението процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия и последния правен въпрос, не е налице. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС по приложението на чл. 391, ал. 1 ГПК /определение № 892/16.12.2011г. по ч. т. д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 140/18.03.2011г. по ч. гр. д. № 133/2011г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 435/21.11.2008г. по ч. гр. д. № 1319/2008г. на ВКС, ГК, II г. о. и други/, преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е в зависимост от специфичните за всяко дело факти и доказателства. В зависимост от фактите и доказателствата по делото съдът разполага с правомощието да прецени дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства са достатъчно убедителни, за да подкрепят вероятната основателност на иска и обезпечението да се допусне на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК или за допускане на обезпечението е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Гаранцията се определя, както в хипотезата, когато искът е подкрепен с убедителни доказателства, така и в случаите, когато не са представени достатъчно убедителни доказателства за установяване на исковата претенция. Съдът може да обоснове допустимостта на обезпечението чрез представянето на гаранция и когато ищецът представи писмени доказателства, които не създават убеждение за вероятна основателност на иска /чл. 391, ал. 2 ГПК/. Въззивният съд при постановяване на определението си се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Вторият процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото, тъй като въззивната инстанция е изложила мотиви относно предпоставките за допускане на обезпечение и се е аргументирала защо счита, че обезпечението следва да се допусне чрез исканата обезпечителна мярка при внасяне на гаранция, като е изложила и съображения относно начина на определяне на размера на паричната гаранция.
По отношение на третия процесуалноправен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК – това са преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно поради отхвърляне на иска. Преценката, която съдът извършва е с оглед конкретните данни по делото, поради което позоваването на противоречие с цитираната практика на ВКС е неоснователно. В определение № 61/26.01.2009г. по ч. т. д. № 15/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определеният по-висок размер на гаранцията е в резултат на по-високия размер на цената на иска; в определение № 180/02.04.2009г. по ч. гр. д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. размерът на гаранцията е намален поради неправилното му определяне съобразно обема на правото на собственост, какъвто не е настоящият случай; в определение № 892/16.12.2011г. по ч. т. д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. увеличеният размер на гаранцията е с оглед обема на претендираните от ищеца по бъдещия иск права, евентуалната продължителност на процеса пред три инстанции с оглед на размера на иска 1 498 400 лв.; в определение № 446/30.07.2015г. по ч. т. д. № 1832/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. гаранцията в размер 54 000 лв. е съобразена с вредите и при цена на иска 546 438,57 лв.; в определение № 431/24.09.2015г. по ч. гр. д. № 4669/2015г. на ВКС, ГК, І г. о. при определяне на гаранция в размер на 50% от цената на предявения иск, т. е. 6 000 лв., съдът е съобразил освен цената и евентуалната продължителност на процеса, също и факта, че е запорирана единствена сметка на ответника в банката, от която е изтеглил кредит и го обслужва. В настоящия случай въззивният съд е съобразил евентуалните вреди, които биха възникнали за ответника при евентуално отхвърляне на отрицателния установителен иск, като е отчел определената пазарна цена на имота – предмет на публичната продан.
Процесуалноправният въпрос „след като първоинстанционният съд е разгледал наличието на изискуеми по чл. 391 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е отхвърлил искането за обезпечение, следва ли въззивният съд отново да ги разгледа и да се произнесе изрично по наличието им” не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която въззивната инстанция е длъжна да обсъди всички релевирани пред нея във въззивната жалба, респективно в частната жалба и отговора оплаквания и доводи във връзка със спорните факти и обстоятелства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е извършил преценка за наличие на изискуемите предпоставки по чл. 391 ГПК с оглед направените оплаквания в частната жалба.
По отношение на процесуалноправния въпрос „може ли съдът да се произнесе по наличието на обезпечителна нужда, без същата да е обоснована от молителя” не е изпълнено твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща, като в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Обезпечителната нужда е налице, ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Ако ответникът твърди, че има възможност да погаси задължението при постановяване евентуално на позитивно решение /при осъдителен иск/, респективно, че при уважен отрицателен установителен иск като настоящия правата на ищеца не биха били накърнени при провеждане на принудителното изпълнение или имотът не би бил продаден на публична продан, поради което не е налице интерес от обезпечение, същият следва да докаже твърденията си. В този смисъл са определение № 933/ 19.10.2012г. по ч. т. д. № 778/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 111/15.02.2012г. по ч. т. д. № 49/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Съдебният състав, спазвайки практиката на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай по релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2773 от 04.08.2016г. по ч. гр. дело № 3718/2016г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.