О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
София, 20.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4028 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 22029 от 31.07.2017 г. на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Б. Ж. против решение № 1049 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1070 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 631 от 17.02.2017 г. по гр.д. № 5057/2016 г. на Районен съд-Варна, X.-ти състав за уважаване на предявения от В. П. М. против [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.694 с площ от 820 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]
В. П. М. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, а третото лице-помагач на ответното дружество Р. В. К. не изразява становище.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено: с договор за покупко-продажба от 04.04.2008 г. П. Т. П. е прехвърлила процесния имот на М. А. Б., който /заедно със съпругата си/ го е продал на 24.11.2008 г. на Р. В. К., от когото ответното дружество го е закупило с договор от 13.10.2011 г. Договорът за покупко-продажба от 4.04.2008 г. между П. Т. П. и М. А. Б. е унищожен на основание чл.27 вр. чл.29 ЗЗД с влязло в сила на 5.12.2014 г. решение по гр.д. № 1872/2010 г. на В., постановено по вписана на 1.11.2010 г. искова молба на П. П., заместена от наследника си по закон Т. С. С., чийто правоприемник по договор за покупко-продажба от 13.05.2015 г. е ищцата, против М. и Н. Б..
При тези факти съдът е приел, че ответното дружество не се легимира като собственик въз основа на договора за покупко-продажба от 13.10.2011 г., като е изложил съображения, че макар ответникът и праводателят му Р. К. да не са били страни по гр.д. № 1872/2010 г. по описа на В. и да не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, то неоснователна е тезата, че спрямо дружеството придобивният договор на първия прибретател М. Б. не е унищожен, а е действителен. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. При уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл.33 от ЗЗД, но не и по чл.29 и чл.31 от ЗЗД. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това е така, защото обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя. Следователно, с отпадане правата на М. Б., са отпаднали правата и на следващите правоприемници – на Р. К., съответно на [фирма]. Дружеството ответник поради това не е собственик на имота на основание правна сделка. Последната не е произвела вещно прехвърлително действие по отношение правото на собственост, поради отпадане с обратна сила на правата на праводателя му /в аналогичен смисъл Решение № 491 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 1348/2009 г. на ВКС, I ГО/. Правото на собственост се е върнало в патримониума на П. П., а по настъпилото универсално правоприемство – на наследника й Т. С., който валидно е го прехвърлил на ищцата В. М..
Съдът е намерил за неоснователно и заявеното при условията на евентуалност възражение за придобивна давност при присъединяване владението и на праводателя на ответното дружество Р. К. от 25.11.2008 г. Макар владението да е добросъвестно, не е установено дружеството да е установило фактическа власт върху имота, тъй като обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика, като не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. В случая спорен по делото е факта на установяване на владението върху имота от страна на дружеството ответник, съответно упражняването му. Съдът е счел, че представеният в тази връзка Протокол за предаване на владение от 13.12.2011 г., като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК, установява единствено, че изявленията, които се съдържат в него, изхождат от тези лица. Единствено този факт се установява и от показанията на свидетеля С. Й.. За релевантните факти на предаване на фактическата власт и за упражняването й върху имота чрез конкретни фактически действия върху него по обезопасяването му, облагородяването му, препятстване на достъпа до него по делото и т.н. липсват доказателства, както по отношение на дружеството ответник, така и за праводателя му К.. Тези обективни факти не се установяват и от показанията на свидетелите С. Й. и И. Й., които съдът е преценил при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на С. Й. са еднократни, неконкретни, вътрешно противоречиви /“не мога да се сетя дали Р. тогава му даде ключ“ – „Мисля, че тогава Р. му даде ключ“; „точно кога съм ходил не мога да се сетя“ – „срещата стана през 2011г.“/ и са посредствени, а показанията на И. Й. са също инцидентни, датират от м. май 2016 г. и установяват, че управителят на ответното дружество не знае дали в жилищната сграда, изградена в имота, живее някой /по повод среща с живущ в сградата, който да свърже с работодателя си с оглед инвестиционни намерения в имота – “Той ми спомена, че би трябвало да има някой да обитава имота“/, както и че същият не разполага с ключ за имота /“…не съм проверявал дали входната врата е заключена и не съм влизал в имота; звънял съм на вратата“/. Същевременно от показанията на свидетеля И. се установява, че ключа за имота се намира в Т., откакто е починала майка му и че през последните 6-7 години други хора в имота не е виждал. Този свидетел е непосредствен съсед на имота, който живее трайно в имота си от 1980 г. и поддържа пълноценни съседски отношения с ползвателя на жилищната сграда в спорния имот. Съдът е кредитирал тези показания като обективни, непосредствени, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Приел е, че ответното дружество не е установило обективния факт на установяване и упражняване на фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че владението на ответника, нито на праводателя му в сочения период от време, са притежавалите описаните необходими признаци, за да породи присъщата си придобивна последица давността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) допустимо ли е материалните правни последици на дадено съдебно решение да се противопоставят на страна в процеса, спрямо която решението не формира сила на пресъдено нещо
2) допустимо ли е да се слага знак на равенство между процесуалния въпрос за противопоставимост в процеса на даден материалноправен факт и/или неговите последици, вкл. и въпроса за противопоставимостта на материалните последици на дадено съдебно решение, когато то самото съставлява материалноправен факт, както това е при конститутивните решение, с въпроса за съдържанието на самия материалноправен факт и неговите последици, съответно с въпроса за съдържанието на материалните последици на решението, и така процесуалният въпрос за противопоставимостта на решението да бъде разрешен не по съображения свързани с приложението на чл.298, ал.2 ГПК, а единствено по съображения, свързани с естеството на материалноправите последици;
3) зачитането на конститутивното действие на конститутивно решение от трети лица, спрямо които то не формира сила на пресъдено нещо, включва ли промяна на материалното положение на такива трети лица по силата на самото решение, изразяваща се в отпадане на техните права и то без възможност да възразят срещу тази промяна в собственото им правно положение
4) следва ли съдът да постановява решението си, след като обсъди всички доказателства и основаните на тях доводи на страната /обоснован с твърдението, че не са обсъдени следните доводи: изявленията на страните за предаване владението по редица от договорите, с които се транслира правото на собственост до дружеството, като това с особена сила се отнася вкл. и до изявлението на праводателя на ищцата по унищожения договор, са от съществено значение за установяване на факта на владението; твърнието, че в имота имало сграда, която се обитавала от ищцата и сейството й, което, според ищцата означава, че владеят и поземления имот, е неоснователно, тъй като не се намира никакъв акт, друго обстоятелство или доказателства, от което да следва промяна на анимуса на суперфициарен собственик, с който фактическа власт е била упражнявана от ищците и техните праводатели върху поземления имот на основание и в пределите на чл.64 ЗС/
5) когато става въпрос за владение върху поземлен имот, в който сградата се притежава в суперфициарна собственост и безспорно се влаее от нейния собственик, следва ли изводът за анимуса, с който този суперфициарен собственик упражнява фактическа власт върху поземления имот, да се преценява във връзка с писмените доказателства относно сградата в суперфициарна собственост и владението върху тази сграда, или тази преценка може да се извършва единствено въз основа на показанията на свидетели относно фактическата власт без оглед на посочените обстоятелства;
6) следва ли владелецът на поземления имот да отстрани от имота суперфициарния собственик, за да установи владение върху имота, или със съответния анимус у всеки един от тях фактическата власт върху поземления имот може да се упражнява както от суперфициарния собственик, така и от владелеца на имота
7) изявленията на страните по договор за продажба, че продавачът предава владението на купувача, удостоверяват ли изпълнение на това задължение, съответно смяна на владелеца или представляват единствено изявления, които обаче не удостоверяват нищо друго освен, че са направени;
8) ако продавачът по договора направи изявление, че предава владението на купувача върху процесния имот, но остава във владение на сградата, следва ли купувачът да се счита конституиран като владелец на поземления имот, или е необходимо да демонстрира постоянно владението си на суперфициарния собственик, за да се смята, че владее;
9) ако едно лице е предало владението върху имота въз основа на договор за продажба и е удостоверило това с изявление в самия договор, но е останало в имота като собственик на сградата, която не е предметна продажбата, следва ли, за да се смята, че е установило обратно владение да демонстрира това пред купувача или възвръщането на владението може да стане и без това да се довежда до знанието на владелеца-купувач чрез мълчалива смяна на анимуса;
10) когато не е предявяван иск за собственост и в периода, в който тече делото за унищожение на договора, пред кого в качеството му на собственик следва да демонстрира владението си приобретателят на имота, при положение, че не е налице дори и решение за унищожаване на договора, пък било то и такова, което не формира сила на пресъдено нещо спрямо него като собственик и владелец.
Първите три въпроса са свързани с изводите на съда, че ответното дружество не е придобило собствеността въз основа на договора за покупко-продажба от 13.10.2011 г. По тези въпроси не е удостоверено противоречие с практиката на ВКС или наличие на противоречива съдебна практика, тъй като са постановени по спорове, различни от настоящия – тълкуването по определение № 423 от 25.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2708/2013 г., ВКС, III г.о. е направено при преценка преюдициалност между дела в хипотеза на чл.229, ал.1, т.4 ГПК; по решение № 927 от 17.12.1960 г. по гр.д. № 7857/1960 г., IV г.о. – дали с иск по чл.135 ЗЗД може да се атакува съдебно решение между длъжника и трето лице; по решение № 84 от 5.09.1957 г. по гр.д. № 63/1957 г., ОСГК на ВС – дали забраната влязло в сила решение да се оспорва от страна като постановено по привиден процес, има действие има действие и при оспорване на влязло в сила решение, постановено по привиден процес и преди влизане на сила на ГПК-отм., а решение № 853 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 1145/2008 г., ВКС, IV г.о. – при преценка легитимация на ищци по ревандикационен иск и наличие на влезли в сила решения по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.134 ЗЗД.
Касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че следва да се даде тълкуване при съчетано прилагане на нормата на чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК и правните последици от унищожен договор спрямо последващ приобретател, който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което договорът е унищожен.
Посоченото основание е налице, като въпросите следва да бъдат обобщени до въпроса: отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл.29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател.
Останалите въпроси са свързани с изводите на въззивния съд относно заявеното от ответното дружество евентуално придобивно основание давностно владение. Въпросите, обосновани с твърдяната суперфициарна собственост на сградата са неотносими към данните по делото, тъй като с унищожената сделка П. П. е прехвърлила както урегулирания поземлен имот, така и построената в него сграда, т.е. липсва запазена от нея собственост на сградата и съответно основание да се преценяват факти, относими към упражняване фактическа власт в отношения суперфициарен собственик и собственик на терена.
Относими към изводите на съда са въпросите, касаещи начина на доказване установяването на фактическа власт и съществуването й през определен период от време /въпроси седми и десети/, като същите следва да бъдат уточнени до въпросите: при спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател.
Приложената практика дава тълкуване в кои случаи лицето установило фактическа власт е владелец и в кои държател и кога и спрямо кого е необходимо да демонстрирана промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт и не дава отговор на относимите в настоящия случай въпроси. Доколкото по тях липсва изрична практика на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1049 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1070 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението [фирма], [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 138.09 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение, а при изтичане на срока на настоящия състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: