2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1333 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсултите Д. П. и М. Р., против въззивното решение без номер от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 4415 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение без номер от 10 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 19326 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г. за признаване на уволнението на Д. В. Г. от [населено място] за незаконно, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждането на касатора да й заплати обезщетение за оставането й без работа за сумата от 964,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 13 ноември 2008 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика е приел, че е извършено частично плащане и е осъдил банката да плати на ответната страна сума в размер на 964,80 лева, защото платената от банката сума в размер на 8683,20 лева представлява пълният размер на обезщетението съгласно чл. 225, ал. 1 КТ – 9648 лева, намален с удържания от работодателя дължим данък, преведен в полза на републиканския бюджет; изброяването в чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ за случаите, в които в облагаемия доход не се включват определени плащания към работника, е изчерпателно и обезщетението по чл. 225 КТ не е включено в него, поради което банката основателно е удържала дължимия данък и съдът е осъдил касатора да заплати сума, която вече е заплатена и внесена за сметка на ищеца в републиканския бюджет; заповедта за уволнение е изготвена в съответствие със закона, посочени са нарушенията на трудовата дисциплина, във връзка с които е наложено наказанието; спазена е и процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, дадена е възможност на ищцата да се запознае с констатациите относно установеното нарушение на трудовата дисциплина и й е предоставена възможност да даде обяснения, но тя е отказала. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата относно размера на присъденото обезщетение по чл. 225 КТ и данъчното облагане на присъденото обезщетение. Представя се решение на въззивен съд.
Ответницата Д. В. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Х., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за нередовност на касационната жалба, недопустимост на обжалването предвид обжалваемия интерес, липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и по неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, подписана е от надлежно упълномощени процесуални представители на касатора, при обжалване на съдебно решение по искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В атакуваното решение е прието, че не е установено на ищцата да е дадена възможност за обяснения в рамките на образуваното дисциплинарно производство във връзка с налагане на дисциплинарно наказание; размерът на претенцията за заплащане на обезщетение от 9648 лева е доказан чрез съдебна експертиза; в рамките на въззивното производство е представено преводно нареждане, с което по сметка на ищцата е преведена сумата от 8683,20 лева, представляващо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с удържана сума от 964,80 лева данък, като претенцията следва да бъде отхвърлена частично за заплатената сума като погасена чрез плащане; за разликата от заплатената сума до предявения размер или за сумата от 964,80 лева първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като тази разлика се дължи от работодателя, защото обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е категорично определено като размер и начин на формиране с цитираната норма – брутно трудово възнаграждение, върху което не се начислява данък.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на въззивното решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, а в останалата й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Допускането до касационния контрол се търси по второто основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Касаторът е поставил обуславящия изхода на спора по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ въпрос относно размера на присъденото обезщетение по чл. 225 КТ и правилата за неговото данъчното облагане. По останалите два иска касационният съд не е сезиран с какъвто и да е правен въпрос, поради което касационното обжалване по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ не следва да се допуска. При това положение с оглед естеството на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се прецени допустимостта на касационното обжалване предвид прага, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК отпреди промяната му с изменението на ГПК с ДВ бр. 100 от 21 декември 2010 г. Според правилото на приложимата редакция на текста (касационната жалба е подадена на 29 юни 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В разглеждания случай обжалваемият интерес е в размер на 964,80 лева (разликата между изплатеното от касатора обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от 8683, 20 лева и общия дължим размер от 9648, за заплатената част от което искът е отхвърлен от въззивния съд като погасен чрез плащане), поради което решението по този иск не подлежи на касационно обжалване.
Ответницата не претендира присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 4415 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. по предявените от Д. В. Г. от [населено място] против [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] против решение без номер от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 4415 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение без номер от 10 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 19326 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г. по предявения от Д. В. Г. от [населено място] против [фирма] иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 964,80 лева.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: