2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 22.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 796 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. К. С., с адрес [населено място], обл. П., представляван от адв. Н. А., против определение № 2274 от 13 ноември 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2339/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 8407 от 24 август 2018 г., постановено по гр.д. № 8245/2018 г. по описа на районен съд в [населено място], за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените от “Обединена българска банка” АД, [населено място] против жалбоподателя установителни искове за признаване дължимостта на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22 октомври 2012 г., по ч.гр.д. № 16636/2012 г. на районния съд в [населено място].
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на въззивното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че исковата молба по чл. 422 ГПК е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Според жалбоподателя, исковата молба е просрочена и исковете са недопустими на това основание, като издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени като последица от прекратяване на производството. Оспорва се, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, а подаденото възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК е просрочено. За незаконосъобразен се сочи изводът на съда, че с оглед недопустимостта на установителните искове, заповедта за изпълнение е влязла в сила. Поддържа се, че липсата на влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, при подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, независимо от причините за непостановяване на решението, изключва стабилизирането на заповедта и има за последица нейното обезсилване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при общото твърдение, че се налага допускането на касационното обжалване, тъй като въпросите за еднаквото прилагане на разпоредбите, свързани със заповедното производство, са от съществено значение за развитието на правото. Жалбоподателят сочи още, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е недопустима исковата молба за установяване на вземането, и е налице очевидна неправилност, свързана с нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], не взема становище по спора.
С обжалваното определение се приема, че съгласно разпоредбите на чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 415, ал. 1 ГПК, предявяването на иск за установяване на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на иск предвид подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. За установено е прието, че исковата молба на “Обединена българска банка” АД, [населено място] против С. е подадена в срок, тъй като съобщението с указанията на заповедния съд за предявяване на иск, е получено от заявителя на 19.04.2018 г., а исковата молба е депозирана в срок на 22.05.2018 г. Посочено е, че към този момент е действала разпоредбата на чл. 61, ал. 2 /отм./ ГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.), съгласно която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, каквито са 1 май и 6 май. Прието е, че задължителните указания на т. 10 а от ТР № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, предвиждат че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва служебна проверка за наличието на абсолютните процесуални предпоставки, която обхваща и самостоятелна преценка за наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Констатациите и преценката на съда в заповедното производство относно възражението на длъжника, срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК и даването на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането е установено като безспорно, поради което предявяването на иск за установяването му, е недопустимо. Посочено е, че в производството по чл. 422 ГПК съдът проверява дали възражението е подадено в срока по чл. 414 ГПК, като проверява редовността на връчването от външна страна – осъществено ли е при съобразяване на разпоредбите на ГПК, установяващи реда за връчване на призовки и съобщения. Прието е, че заповедта за изпълнение, ведно с поканата за доброволно изпълнение, е връчена на 19.12.2012 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез “Експрес пост куриер” ООД, лицензирано за осъществяване на куриерски услуги и вписано в публичния регистър на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 ЗПУ, явяващо се куриерска служба по смисъла на чл. 42, ал. 1 ГПК, поради което връчване на книжа от съдебния изпълнител чрез тази куриерска фирма е допустимо. Установено е, че възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е подадено на 29.03.2018 г., много след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК са недопустими, а заповедта за изпълнение е влязла в сила.
К. съд приема, че допускането на касационното обжалване не се обосновава.
На първо място се пита при неспазване на едномесечния преклузивен срок за подаване на иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК, визиран в разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, следва ли заповедният съд да върне исковата молба като недопустима и с оглед това да обезсили заповедта за изпълнение, при отменено разпореждане за незабавно изпълнение и обезсилен изпълнителен лист в производство по чл. 419 ГПК. Въпросът не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, още повече, че касае правомощията на заповедния съд, а не на исковия. К. съд приема освен това, че правилото на чл. 415, ал. 5 ГПК е ясно и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, когато поставения от касатора въпрос не произтича от мотиви на въззивния съд и не засяга развитието на процесуалното правоотношение, а третира хипотеза, неотносима към делото, какъвто е заявеният въпрос.
Вторият поставен въпрос е при разглеждане основанията за допустимост на иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, следва ли съдът, пред който ще се гледа производството, първо да разгледа абсолютните процесуални предпоставки за това, а именно дали е спазен преклузивният срок за разглеждане на иска, или първо следва да разгледа допустимостта с оглед спазване срока за подаване на възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК и как да се произнесе при наличие и на двете основания за недопустимост. И този въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като подобна съпоставка не е сторена от въззивния съд, нито пък съдът е констатирал наличието на двете сочени основания. В обжалваното определение е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК е подадена в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, но предявения иск е недопустим, тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Правен въпрос по действително обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд не се сочи, което препятства допускането на касационното обжалване – сравни разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Накрая се пита при недопустим иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК, на каквото и да е основание, може ли заповедта за изпълнение да влезе в сила или следва да бъда обезсилена и приложена разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК. За да приеме за установено, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, поради депозиране на възражението след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай е налице хипотезата на чл. 416, изр. първо ГПК. Разпоредбата е ясна – заповедта за изпълнение влиза в сила ако възражението срещу нея не е подадено в срок. Ето защо и последният въпрос на жалбоподателя не води до допускане на касационното обжалване. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че поставеният въпрос е същият, като този, тълкуван от ВКС в т. 13 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, и в настоящия случай даденото от съда разрешение напълно съответства на разясненията в соченото ТР.
Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт не е и очевидно неправилно. Не се установява неправилност до степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка по твърденията в жалбата за нейното наличие да се установяват от материалите по делото. Не се установява и какъвто и да е порок, който да обуслови „вероятна нищожност или недопустимост” като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по делото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2274 от 13 ноември 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2339/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: