О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 23.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1471 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. О. О. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 138 от 29.01.2014 год., по гр.д.№ 3048/2013 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 3213/ 30.04.2013 год., по гр.д.№ 6786/2012 год. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ЗК [фирма] , [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените и като обезщетение за неимуществени вреди 32 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 80 000 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона – чл.51, ал.2 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ГПК. Като израз на визираното несъответствие със задължителната практика на ВКС са цитирани ППВС № 17/63 год. и 7 решения на отделни състави на ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител ю.к. Б.В., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за достъп до касация, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на подадената касационна жалба– за отхвърляне на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел за основателно въведеното от ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за настъпилото на 20.01.2011 год. пътно- транспортно произшествие на обходен път в [населено място] водач на л.а.”Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] , защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Позовавайки се на заключението на изслушаната авто-техническа експертиза относно поведението на всеки един от участниците в процесния пътен инцидент, решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил приноса на пострадалата на 1/3. Изложил е съображения, че увреденото лице е имало възможност да възприеме автомобила от далечно разстояние, тъй като същият е бил с включени фарове, поради което предприетото от нея, като пешеходец, навлизане в платното за движение, въпреки видимата опасност е в нарушение на чл.113, ал.1, т.1ЗДвП, обстоятелство обуславящо и ангажиране на отговорността му, съобразно законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед възприетия размер на съпричиняване следващо се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от причинените и в резултат на процесния пътен инцидент травматични увреждания, определено по реда на чл.52 ЗЗД на 48 000 е намалено на 32 000 лв..
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за крайния изход на делото, с което общата, главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая твърдяното противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС отсъства, тъй като въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос в пълно съгласие със същата, според която/ ППВС № 17/63 год./, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Що се касае до конкретно определения принос на увреденото лице, то критерият е изрично посочен както в т.7 на ППВС № 17/63 год., така и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, изразена и в част от цитираните от касатора съдебни решения, с които решаващият състав на въззивния съд изцяло се е съобразил, вземайки предвид не вината на пострадалата, а причинната връзка между поведението и, като пешеходец и настъпилия вредоносен резултат, т.е. подложил е на преценка доколко осъществените от нея действия, предприети в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, са допринесли за пътния инцидент и степента, до която те са повлияли.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, нито е доказал извършването на такива, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от гореизложеното, състав на второ търговско отделение на ВК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на З. О. О. от [населено място] с вх.№ 3193/17.03.2014 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 138 от 29.01.2014 год., по гр.д.№ 3048/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: