О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 23.04.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1358/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Ц. П. Т., Д. П. Т. и К. П. Т., чрез адвокат А.. Т., против въззивното определение от 2.12.2013 год. по ч. гр. д. № 4161/2013 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 6.08.2013 год. по гр. д. № 16944/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върната исковата им молба против С. о. и е прекратено производството по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и искане делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответната С. о. не е взела становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса, свързан с „проверката за допустимост на исковата молба по чл. 130 ГПК и до кой момент съдът може да извършва тази проверка”. Считат, че въззивният съд в противоречие на цитираната в изложението съдебна практика е приел, че тази проверка може да се извърши във всеки един момент, и след като съдът е предприел действия по разглеждане на делото и събиране на доказателства. С оглед липсата на регламентация по този въпрос в закона се налага тълкуване на разпоредбата на чл. 130 ГПК. Поставен е и въпросът за правната квалификация на предявения иск, като жалбоподателите квалифицират същия по чл. 124, ал. 1 ГПК – установителен иск за собственост на описания имот на основание давностно владение, за разлика от дадената от съда правна квалификация, поради което считат, че е налице предявяване на два алтернативно съединени иска. Според тях, в противоречие с цитираното решение по гр. д. № 570/2011 год. на ВКС, ІV г. о. е връщането на исковата им молба, без съдът да е дал съответни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК по установителния иск. Формулиран е въпрос, на който според жалбоподателите следва да се даде отговор – дали извършената служебно промяна в кадастралния план представлява действие, с което се нарушава правото им на собственост, както и относно хипотезите, при които между страните не би имало правен спор – ако същият е решен с влязло в сила решение или при признание от ответника.
Настоящият състав намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, въззивният съд е приел, че в исковата молба и последвалите уточнения ищците са поддържали не принадлежност на правото на собственост върху имота, а наследяване на учреденото с акт на МС право на ползване и произтичащото от него право на изкупуване на имота по предвидения в ЗСПЗЗ ред и са искали да бъде установено по отношение на ответната община съществуването на това тяхно право. Приел, че така предявения иск е недопустим, тъй като законът предвижда друг ред за упражняване на правото на изкупуване – в административно производство, в което се преценява наличието на предпоставките за това. Съдът е компетентен във всяко положение от развитието на призводството да вземе предвид липсата на правен интерес от предявяването на иска, поради което и обстоятелството, че е даден ход на делото е ирелевантно за извода за недопустимост на производството.
Правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, въз основа на твърдените в исковата молба и уточненията й обстоятелства, въз основа на които ищецът основава претенцията си. В настоящия случай, въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск за признаване за установено между страните, че ищците са наследници на предоставено на техния наследодател право на ползване върху спорния имот, от което извеждат и правото на собственост поради възможността за изкупуването му, за което са подали и съответната молба. Тези обстоятелства се поддържат в подадената искова молба, както и в уточнителните молби въз основа на дадените указания за отстраняване на нередовности относно уточняването на петитума на иска, постъпили на 27.12.2011 год. и 21.02.2012 год., както и в молбата след поредното указание от откритото съдебно заседание за обосноваване на правния интерес на ищците от предявяването на иска против общината – в постъпилата на 21.06.2013 год. молба ищците се позовават на предоставеното право на ползване на наследодателя им Т. през 1978 год. и предприети действия по изкупуване, с наличието на оценителен протокол и противоречиви твърдения за заплащане на цената. С оглед формулирания петитум за признаване, че ищците са ползватели по наследство и давностно владение върху спорния имот и за придобиване на собствеността, въззивният съд е приел иска за недопустим поради наличието на предвидената в закона административна процедура по изкупуване на земите с предоставено право на ползване въз основа на актове на МС. Поставеният в изложението въпрос за правната квалификация на предявения иск е неотносим към предмета на настоящето производство, тъй като същата е обусловена от твърденията на самите ищци за обстоятелствата, на които основават претенцията си, а те са такива, каквито се съдържат в подадените по делото молби. Същите са относими към правната квалификация на иска, поради което и са обусловили необходимостта от произнасянето по въпроса за правния интерес за предявяването му, като положителна процесуална предпоставка. Квалификацията на иска, дадена при доклада на делото в откритото съдебно заседание, не може да обоснове извод за непререшимост на този въпрос, тъй като, както правилно и в съответствие със съдебната практика е посочено, че във всяко положение на делото съдът следи служебно за допустимостта на иска, респ. за допустимостта на съдебния акт при обжалване, и може да преценява наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на производството /ТР № 1/2010 год. по т. д. № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/. Не се констатира противоречиво произнасяне по този въпрос с цитираната, но непредставена от касаторите съдебна практика, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване на това основание – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице и това по т. 3, тъй като разпоредбата на чл. 130 ГПК не е неясна или непълна, за да обосновава необходимостта от тълкуването й. Същата предвижда констатиране недопустимостта на иска на етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се направи в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното начало в процеса.
При това положение, обуславящият извода на съда въпрос е този за липсата на правен интерес от търсеното установяване по отношение на общината, така както е поддържано в петитума на иска, при наличието на специална административна процедура в ЗСПЗЗ по изкупуване на имоти с предоставено право на ползване с акт на МС. По този въпрос не се сочат основания за допускане на касационно обжалване, а поставените като правни въпроси в изложението са неотносими към изхода на спора, за да бъдат квалифицирани като такива по чл. 280, ал. 1 ГПК. По своята същност те представляват оплаквания за неправилност на направените от въззивния съд изводи относно правната квалификация на иска и възможността, след като са дадени указания за отстраняване нередовности в исковата молба и е насрочено открито съдебно заседание, съдът отново да остави без движение исковата молба, съответно отново да даде указания в горната насока.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2640 от 2.12.2013 год. по ч. гр. д. № 4161/2013 год. на Софийския апелативен съд, по подадената от Ц. П. Т., Д. П. Т. и К. П. Т., чрез адвокат А.. Т., частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: