7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………и с участието на прокурора………………….…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 83 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12043 от 9.ХІІ.2013 г. на великотърновското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. Търново против въззивното решение № 480 на Великотърновския ОС, ГК, от 7.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 897/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 519 на Великотърновския РС от 31.V.2013 г. по гр. дело № 3409/2012 г.: за признаването за установено по отношение на търговеца настоящ касатор по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от П. И. Въртикъщов от [населено място] положителен установителен иск, че в полза на последния съществува вземане в размер на сумата 10 000 евро, представляваща част от задължение по издаден от дружеството запис на заповед от 29.V.2009 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК /5.VІ.2012 г./ и до окончателното изплащане на задължението, за което по ч. гр. дело № 2397/2012 г. по описа на РС-Велико Търново ответника по касация е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение под № 1439/7.VІ.2012 г.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и присъждане на всички направени от д-вото по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но без посочване на конкретни решения, по следните 8 материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ Дали при изрично оспорване на достоверността на датата на частен документ от ответника /независимо кой е той/ ищецът следва да ангажира доказателства за установяването й;
2./ Дали ако този ответник е юридическо лице, подписало чрез управителя си един договор като частен документ, може да оспорва достоверността на неговата дата в исков процес и да докаже друго по делото?
3./ Ако оспорването на датата в частния документ е от управител на ответника, който не е имал това качество при подписване на договора и няма доказателства процесните суми и договори да са му били предадени или поне осчетоводени в дружеството, следва ли ищецът да ангажира доказателства за достоверността на датата?
4./ Може ли без никакво доказателство за достоверност на датата на един оспорен частен документ съдът да приема, че този факт „е доказан или че не е от значение, само защото ответникът е страна по договора” и отменя ли това задължението на ищеца да докаже достоверността на датата при оспорването й?
5./ Чия е доказателствената тежест за установяване достоверност на датата на оспорения в процеса частен документ?
6./ Допустими ли са по отношение установяване достоверна дата на оспорен частен документ свидетелски показания на подписалото го лице /бивш управител на търговско д-во/, което е пряко заинтересовано от изхода на делото, вкл. от уличаването му в престъпление?
7./ Когато в частен документ /договор/ е отразено получаването на определена сума, допустимо ли е страна по сделката да оспорва тази факт и да доказва, че сумата не е получена, а в случай, че оспорващият е търговско д-во, представлява ли липсата на отразяване в счетоводството му на получени суми доказателство за този отрицателен факт и как се разпределя тежестта на доказване в този случай?
8./ Когато са оспорени едновременно и датата на частния документ, и подписа на издалото го лице, води ли установяването на автентичност на подписа до извод за достоверност на датата на същия документ?
Наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол д-вото касатор релевира с взаимноизключващи се твърдения за противоречие на атакуваното въззивно решение със съдебната практика (Решение № 474/23.ІХ.2009 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 6415/2007 г.), както и с „липса на съдебна практика”, но без да формулира различни правни въпроси. Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се сочи, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било тълкуването на разпоредбата на чл. 181 ГПК в съотношението й с разпоредбите на чл. 164 и чл. 193 ГПК досежно изясняване на понятието „трето лице”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. Ив. Въртикъщов от [населено място], област Велико Търново писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Търново както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да е ангажирал доказателства, че такива реално са били направени. В отговора по жалбата се поддържа, че изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК/ „представлява изтъкване на доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обсъждането на които не е предмет на пр-вото по допускане на касационно обжалване, а и жалбоподателят не е посочил практика на ВКС, влизаща в противоречие с разрешените от Великотърновския ОС процесуалноправни въпроси”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския ОС, касационната жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи положителния установителен иск на Въртикъщов срещу търговеца настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, въззивната инстанция е приела, че процесният договор за строителство, материализиращ каузалното правоотношение между страните по спора, представлява частен диспозитивен, а не свидетелстващ документ, поради което повдигнатият от търговеца настоящ касатор въпрос за достоверната дата на сделката би имал значение само ако субектите са различни, но щом като д-вото не е „трето лице” (по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК), то за ищеца Въртикъщов не съществува задължение да доказва достоверна дата. Следователно нито един от релевираните от търговеца касатор 8 правни въпроса касателно достоверност на датата на процесния договор за строителство не е такъв, който да е от значение за изхода на делото в пр-вото пред Великотърновския ОС. Наред с това обективно невъзможно е да се извърши преценка налице ли е предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, след като касаторът не е посочил и приложил нито един съдебен акт на ВКС, бил той постановен по реда на чл. 290 ГПК, или ППВС, или тълкувателно решение, в противоречие с който да е било постановено атакуваното въззивно решение.
Съдопроизводственото правилото на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не познава като основание за допустимост на касационния контрол „противоречие със съдебната практика”, а визира правен въпрос от значение за изхода на конкретното делото, „решаван противоречиво от съдилищата”. Постановеното по реда на отменения процесуален закон решение № 474 от 23.ІХ.2009 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 6415/07 г. предвижда обаче, че „оспорването на истинността на частния документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила – по чл. 144 ГПК (отм.) и не включва датата на съставянето му съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК (отм.)”, т.е. и по повод на тази предпоставка за допустимост на касационното обжалване не се констатира – в съпоставка на атакуваното въззивно решение с горецитираното решение на състав от ГК на ВКС – наличието на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. В заключение, формулираният от търговеца настоящ касатор процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, а именно този за съотношението между разпоредбите на чл. 181, чл. 164 и чл. 193 ГПК в насока на изясняване съдържанието на понятието „трето лице”, е с изцяло хипотетичен характер: не е бил предмет на произнасянето на Великотърновския ОС с атакуваното въззивно решение и поради това също не е обосновава приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 480 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 7.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 897/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2