О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 26.02. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 198/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма] /н./), [населено място] срещу определение № 3779 от 17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5457/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 3 състав определение № 5420 от 15.09.2017 г. по т. д. № 3692/2016 г. за осъждането на [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер над сумата 300 лв. до присъдения размер от 25 633 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК е приложима спрямо осъщестяващи процесуално представителство по граждански и административни дела юрисконсулти – служители на държавна служба и адвокати, надлежно вписани в Националния регистър за правна помощ по наказателни, административни и граждански дела. Излагат се съображения, че тъй като в Наредбата за заплащането на правната помощ не е предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове, то нормата на чл. чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК е неприложима спрямо търговски дружества, представлявани от своите юрисконсулти по търговски дела.
Като значим за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е поставен въпросът: „В случай, че в производството по чл. 68 З. ответникът може да бъде представляван от юрисконсулт, как се определя размерът на възнаграждението при условие, че чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК препраща към Наредбата за правната помощ, където няма предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове, съответно подзаконовият нормативен акт не е приложим за търговци, представлявани от своите юрисконсулти по търговски дела? Следва ли в този случай юрисконсултското възнаграждение да се изчислява по правилата на чл. 78, ал. 8, изр. 1 ГПК във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения?”.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на „Корпоративна търговска банка” – в несъстоятелност, [населено място] деловодни разноски над сумата 300 лв. до присъдения размер от 25 633 лв., въззивният съд е приел, че същите са неправилно определени, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил, че към момента на приключване на устните състезания е налице изменение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 2017 г./. Като е съобразил, че с оглед изменената разпоредба възнаграждението за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдебният състав е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Не може да се счете, че по отношение на поставения въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не притежава характеристиката на обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като по този въпрос изобщо няма произнасяне в мотивите на обжалвания акт. Спорен по делото е бил единствено въпросът как следва да бъде определен размерът на юрисконсултското възнаграждение, т. е. дали по отношение на него е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед момента на дължимостта на същото (преди или след изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8/2017г.), а не с оглед липсата в Наредбата за заплащането на правната помощ на „предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове за търговци, представлявани от своите юрисконсулти”, в какъвто смисъл е поставеният от настоящите частни касатори въпрос.
Отделно от това, напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване е и обстоятелството, че поддържаното от частните касатори основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – с цитиране на правната норма, без да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки на това основание (значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото).
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3779 от 17.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5457/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: