О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
[населено място] , 27.03.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2489/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Агенция Дипломатически имоти в страната„ ЕООД против решение № 1120/08.05.2018 г. по т.д.№ 3/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 2098/09.11.2017 г. , поправено с Решение № 2324 /07.12.2017 г. по т.д.№ 1674/2017 г. на Софийски градски съд, в съответната му част, е отхвърлен, като погасен по давност, иска на касатора против „М-Инженеринг„ЕООД, с правно основание чл.92 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати неустойка за неизпълнение на задължение за връщане на имот, предоставен за ползване по договор за наем от 02.12.2015 г., за периода 06.11.2012 г. – 26.04.2014 г. , съответно за разликата над присъдените 9 599,91 лв. до претендираните 82 342,89 лева. Касаторът навежда довод за недопустимост на въззивното решение, но по съображения относими към преценката за неговата правилност, досежно съобразяване на релевантния за прилагане на погасителната давност за вземането срок. Касаторът се позовава на извъндоговорно основание на претенцията си, предвид прекратената облигационна връзка , възникнала на основание договора за наем, поради което не би могла да намери приложение кратката погасителна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД.
Ответната страна – „ М-Инженеринг „ ЕООД – оспорва редовността на касационната жалба, като несъдържаща изложение на касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. В евентуалност оспорва основателността й и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото относими към недопустимост на съдебното решение доводи не са въведени, а правен въпрос, съобразно решаващите изводи на въззивния съд, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 или ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваната му част въззивното решение е обосновано с частично погасяване по давност на претенцията на ищеца , за присъждане на неустойка за неизпълнение задължението за връщане на ползван от ответника, на основание договор за наем, имот, след прекратяване на наемното правоотношение, за период повече от три години назад от предявяването на иска, на основание чл.111 б.”б” ЗЗД. Неустоечната клауза е уговорена в договора за наем и съдилищата са квалифицирали иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД.
Неоснователни са доводите на касатора за извъндоговорно основание на претенцията, след като се основава на изрично уговорена между страните клауза за неустойка, макар и с действие за период след прекратяването на наемното правоотношение, но за неизпълнение на основано на договора за наем задължение – за връщане на имота след прекратяване на ползването. Претенцията по чл.236 ал.2 ЗЗД, в обезщетяване на вреди от неизпълнението на това задължение, които в случая обезщетява договорената неустойка, е безспорно облигационна по характер. По начало, дори да би било налице предявяване на иск на извъндоговорно основание, приложението на разпоредба от института на давността, относима към договорно такова, би обосновало неправилност, не и недопустимост на съдебното решение, тъй като би се касаело за постановяване на решение в противоречие с материалния закон, а не при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка или в отклонение от диспозитивното начало, съобразно обстоятелствената част и петитума на иска. Доколкото настоящият съд служебно следи за недопустимост на въззивния акт, същият не установява такава по други, макар нерелевирани от касатора, съображения.
В частта, обозначена като „изложение на основания за допускане на касационното обжалване„, инкорпорирана в касационната жалба, касаторът не е формулирал въпрос, а дори да би формулирал такъв , некореспондирането му с касационен довод по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение не би позволил квалифицирането му за правен – отговор на който би бил от естество да промени правния резултат, след като обхвата на въведения от касатора касационен контрол е ограничен до преценка за недопустимост, изхождайки от петитума на касационната жалба. Ако би се съобразила обстоятелствената част на същата, то допускане на касационното обжалване би било предпоставено от формулирането на въпрос по приложението на чл.111 б.”б” във връзка с чл.110 ЗЗД, какъвто не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий. Касаторът се ограничава до твърдение за постановяване решението в противоречие със задължителна практика на ВКС, каквато, след изменението на чл.280 ал.1 ГПК / обн. ДВ бр. 86 от 2017 г./, не съставляват решенията постановени по реда на чл.290 ГПК, нито решения на състави на касационната инстанция, постановени преди влизане в сила на новия ГПК / обн. ДВ бр. 59 от 2007 г. , в сила от 01.03.2008 г./. Не съставляват такава практика и определения, постановени по реда на чл.288 ГПК. При това цитираната от касатора съдебна практика е относима към приложимата погасителна давност спрямо претенция по чл.236 ал.2 ЗЗД , различна от тук предявената , основана на изрично уговорена от страните клауза за неустойка.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1120/08.05.2018
г. по т.д.№ 3/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ Агенция Дипломатически имоти в страната „ ЕООД, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „ М-Инженеринг „ ЕООД разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: