О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 30.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1579 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ч. П. Т. против определение № 198/10.04.2012г. по гр.д.№ 1811/2010г. на ВКС,ІV гр.о., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 5 905.69 лв., заедно със законната лихва от 14.10.2010 г. до окончателното и изплащане и е издаден на [фирма], [населено място], обратен изпълнителен лист срещу него на основание чл.245, ал.3 ГПК за тази сума.
В частната жалба навежда оплакване за неправилност поради това, че съдът е присъдил и законната лихва от 14.10.2010г., въпреки, че решението на ВКС, с което е отменено решението на ОС-Русе е постановено по-късно. До постановяване на това решение, счита, че е имало основание да му се дължи тази сума. Счита, че определението е постановено в противоречие с чл. 84, ал.2, във вр. с чл. 86 ЗЗД, тъй като лихва следва да дължи от датата на поканата, защото задължението му няма падеж, Прави и правонамаляващо възражение, като счита, че законната лихва следва да се дължи само върху главницата, която му е била платена на него – 4455 лв., а не върху таксите и разноските, дължими на другата страна.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта на частната жалба и прави твърдения за неоснователност, тъй като при отмяна на съдебен акт, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, основанието отпада с обратна сила, поради което платената сума е дължима от датата на плащането й, а покана за това не е необходима, защото жалбоподателя е узнал решението на ВКС, въз основа на което дължи връщане на даденото.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Неоснователно е оплакването за просрочие на частната жалба. Жалбоподателят твърди, че е узнал за определението от връчената му на 05.02.2016г. призовка за доброволно изпълнение. Частната жалба е подадена на 12.02.2016г. – в рамките на едноседмичния срок от узнаването, поради което съдът я приема за подадена в срок. Ответникът по частната жалба не доказва предходен момент, в който частният жалбоподател да е узнал за разпореждането, поради което възражението му е неоснователно.
Жалбата, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл. 407 ГПК, Тъй като определението е постановено за първи път от ВКС, който е отменил въззивното решение, частната жалба е допустима. Тя не е частна касационна жалба, поради което по отношение на нея не се прилага изискването на чл. 274, ал.4 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид следното: На Ч. П. Т. е издаден изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение за сумата 4455 лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ заедно със законната лихва. Въз основа на допуснатото предварително изпълнение е образувано изпълнително дело №20107600400903 на ЧСИ Ц. Г., рег. №760 с район на действие ОС – Русе, по което видно от удостоверение изх. №5378/20.03.2012 г., издадено от ЧСИ Ц. Г., на 14.10.2010 г. длъжникът [фирма] е изплатил на жалбоподателя общо 5905.69 лв., която включва сумата 4455 лв. главница, ведно със законната лихва от – 27.11.2009г. до изплащане на сумата – 14.10.2010г., 400 лв. такса за образуване на изпълнителното дело, 54 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело, 408,23 лв. законна лихва върху главницата, считано от 27.11.2009г. до 15.10.2010г., 540,46 лв. проп. такса по чл. т. 26ТТРЗЧСИ и 48 лв. такса прекратяване по т.4 от същата тарифа. С решение №544 от 06.01.2012 г. на ВКС на РБ, ІV г.о. е отменено изцяло въззивно решение №356 от 30.07.2010 год. на Русенския окръжен съд по гр.д. №549/2010 г. и са отхвърлени предявените от Ч. П. Т., срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 2619 от 08.10.2009 г. на изпълнителните директори на дружеството за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист енергиен контрол” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 4 455 лв., като неоснователни. На основание чл.245, ал.3 ГПК по искане на [фирма], [населено място] е издаден обратен изпълнителен срещу Ч. П. Т. за връщане на платената му сума 5 905.69 лв., заедно със законната лихва от 14.10.2010 г. – датата на плащане.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че до отмяна на въззивното решение е имало основание той да държи сумата, която му е платена като обезщетение по чл. 225 КТ – 4455 лв. и законната лихва от – 27.11.2009г. до изплащане на сумата – 14.10.2010г. С отмяна на съдебен акт, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист при допуснато предварително изпълнение, с обратна сила отпада и основанието за издаването на изпълнителния лист, т.е. няма период от време от издаване на акта до отмяната му по реда на обжалването, в който невлязлото в сила решение да създава основание сумата да се държи. Отмяната на съдебния акт при обжалване заличава с обратна сила последиците от издаването му.
Сумата в размер на 5905,69 лв. е платена на жалбоподателя въз основа на невлязло в сила решение на основание допуснато предварително изпълнение. С отмяната на това решение е отпаднало основанието, ищеца по исковете по ч. 344, ал.1 т. 1-3 КТ да държи тази получена сума и той дължи връщането й изцяло. Не е необходима покана за да стане изискуемо задължение, възникнало на основание съдебен акт. Призовката за доброволно изпълнение, която се връчва на длъжника в изпълнителното производство има значение за хода и движението на това производство и за разноските, но тя не е основание, за да стане изискуемо съдебно установено вземане.
Сумата, която жалбоподателят е осъден да плати с обжалваното определение е тази която е получил 5905,69 лв., видно от цитираното удостоверение от ЧСИ. Задължението за плащане на законната лихва върху тази сума произтича от това, че е дължимо парично задължение на извъндоговорно основание. Жалбоподателят се е обогатил с посочената сума, която му е дадена на отпаднало основание, поради което дължи връщането й без покана. Изпада в забава от обогатяването и затова дължи законна лихва от същия момент, т.е. от получаване на сумата.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 198/10.04.2012г. по гр.д.№ 1811/2010г. на ВКС,ІV гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: