О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
Гр. София, 05.11.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 2266 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Г. Г. К. за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Определение № 89/ 19.06.2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма]- [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1177/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, чрез присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.
Ответникът по молбата- [фирма]- [населено място] е депозирал в срока по чл.248, ал.2 ГПК становище за неоснователност на същата, като при условията на евентуалност се релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С Определение № 89/19.06.2018 г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок, молба за отмяна на влязлото в сила Решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1177/ 2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена от [фирма]- [населено място]. В отговора на молбата за отмяна ответникът по същата е заявил становище за нейната недопустимост, евентуално- неоснователност; представил е писмени доказателства за установяване, че молбата за отмяна е просрочена, и е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, същите включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Заплащането на тези сума е удостоверено посредством разписка, подписана от адв.С. М.. Същевременно в определението си от 19.06.2018 г. съдът не се е произнесъл по направеното в отговора на по чл. 306, ал. 3 ГПК искане за присъждане на направените съдебни разноски. При тези данни следва да се приеме, че действително определението на настоящия състав от 19.06.2018 г. е постановено при непълнота, изразяваща се в пропуск за присъждане на своевременно поисканите от ответника по молбата за отмяна Г. Г. К. разноски. При преценка относно подлежащия на присъждане размер на платеното от ответника адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид, че своевременно- с отговора по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, молителят [фирма]- [населено място] е направил възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Това възражение се явява основателно. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото изходът му е обусловен единствено от преценка за подаване на молбата за отмяна в рамките на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок, и изложените от адв.М. съображения и ангажирани доказателства са единствено в тази връзка. Съгласно задължителните указания на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /4000 лева/ на ответника по молбата за отмяна е прекомерен както с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, така и съобразно защитавания материален интерес, съвпадащ с цената на иска (определена в първоинстанционното производство с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот – 62 224,60 лева) и нормите на чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което същият следва да се присъди съгласно определения в наредбата минимален размер, възлизащ на 1797,55 лева.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение № 89/19.06.2018 г. по гр.д.№ 2266/18 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., както следва:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Г. Г. К. направените по делото разноски в размер на сумата 1797,55 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: