О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 06.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3117/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 20206 от 16.02.2015г. на Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу въззивно решение № 18896 от 26.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 6606/13г. на Софийския градски съд, I. с-в. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 11.03.2013г. по гр. д. № 13505/10г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което са отхвърлени предявените от Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на ? идеални части от поземлен имот пл. № 41 по кадастрален лист Г-7-7-А по кадастралния план на [населено място] от 1993 г., с площ 465 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда.
Ответниците по касационната жалба, И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А., считат, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., намира следното:
Разпоредбата на § 14 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс предвижда, че подадените преди 07.07.2015 г. касационни жалби подлежат на разглеждане по реда на ГПК обн., ДВ, 98 от 28.11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, като при обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове.
В конкретния случай при предявяване на иска е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /лист 4 от гр.д. 13505/2010 г. на Софийски районен съд /, която за процесните ? ид.ч. от имотите е в размер на 4 854,37 лв., върху която е определен размерът на дължимата държавна такса. Освен това в случая се претендира право на собственост както върху дворно място, така и на масивна жилищна сграда, като данъчните оценки на всеки от двата имота са под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите следва да бъде осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 20206 от 16.02.2015г. на Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу въззивно решение № 18896 от 26.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 6606/13г. на Софийския градски съд, I. състав.
П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 3117/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а Н. К. Д. и Й. П. Д. да заплатят на И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по делото.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: