О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
[населено място], 06.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май ,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3217 по описа за две хиляди и петнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.245 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. А.
против решение № 648 / 26.03.2015 год. по гр.д.№ 2129 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му в която съставлява определение по реда на чл. 248 ал.1 ГПК по молбата на ищеца – въззивник, за изменение на въззивното решение в частта по присъдените в полза на Н. А. разноски за въззивна инстанция, с оглед потвърдено отхвърляне на исковете срещу същата.Жалбоподателката оспорва правилността на извода на въззивния съд, че договореното и разплатено от Н. А. възнаграждение за процесуален представител, в размер на 8 000 лева, се явява прекомерно,поради което е изменено въззивното решение в частта му за разноски и са намалени присъдените в нейна полза разноски за процесуален представител във въззивна инстанция от 8 000 лева на 3 500 лева. Страната възприема преценката на съда като пренебрежение към адвокатския труд,както и в облагодетелстване на виновната за иницииране на производството страна, респ. санкциониране на изправната, тъй като по-високият размер на адвокатското възнаграждение е предпоставено от търсенето на адекватна адвокатска защита.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба ,с довода за нередовност, поради липса на изложение по чл.280 ал.1 ГПК, в евентуалност – като неоснователна. Акцентира на обстоятелството, че във въззивна инстанция процесуалната защита на страната се свежда до депозирането на бланкетен отговор на въззивната жалба и кратка писмена защита, видимо идентична с представените от останалите ответници, като не са събирани доказателства или извършвани други процесуални действия в единственото проведено открито съдебно заседание. Според страната липсват самостоятелни действия, които да оправдават присъждането на завишено спрямо минималното адвокатско възнаграждение.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 ал.1 ГПК на Н. А.,въззивният съд е приел, че с оглед цената на исковете,определена на база данъчната оценка на трите имота, респ. на 1/ 2 част от същата,съобразявайки обема в който са предявени и отхвърлени срещу Н. А. исковете,минималният размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предпоставя възнаграждение от 2 889,34 лева.Съобразил е ,че въззивното производство е протекло без процесуални усложнения,а от друга страна съдържанието на проведената от страната защита, приемайки че размер, надхвърлящ минималния, но ограничен до 3 500 лева се явява кореспондиращ на правната и фактическа сложност на делото,обуславяща и съдържанието на положения адвокатски труд.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение . Несъстоятелно е възражението за нейната нередовност,тъй като производството по чл.248 ал.3 ГПК не протича по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК,а по реда на чл.274 ал.2 ГПК / т.24 от ТР 6 / 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС /. Правилна е преценката на въззивния съд, че фактическата и правна сложност на делото във въззивна инстанция и осъществената от процесуалния представител защита не предпоставят значително надвишаване на минималния размер,съгласно Наредба № 1/2004 год. – в същата не са развивани нови правни доводи в оборване въззивната жалба на ищеца, съобразно доводите в същата и ограничения въззив, съгласно чл.269 пр. второ ГПК, като на практика се преповтаря осъществяваната в първа инстанция защита на страната, за която настоящата жалбоподателка е била адекватно възмездена.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. А. против против решение № 648 / 26.03.2015 год. по гр.д.№ 2129 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с характер на определение по реда на чл.248 ал.1 ГПК, постановено по молба на [фирма] .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :