2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 07.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2134 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Начева, И. Т. Н., Светлина Т. С., Д. Т. Н., Н. В. Н., К. К. Т., действаща лично и със съгласието на майка си Н. Н. и С. К. Т., всички действащи чрез процесуалният им представител адв. Н. Д., срещу решение № 823 от 05.04.2018г., постановено по в.гр.д. № 2133 по описа за 2017г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 9295/22.12.2016г. по гр.д. № 3479/2013г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от тях срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. Т. Н., настъпила на 09.02.2013г., в резултат на получени тежки травми от ПТП, реализирано на 13.08.2012г. в [населено място]., като касаторите са осъдени да заплатят разноски общо в размер на 43 641,50 лева.
Жалбоподателите намират атакуваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърдят, че съдът само формално се е съобразил с изискването на чл. 202 ГПК да изложи мотиви, защо приема изводите на допълнителната тройна САТЕ относно техническата невъзможност на водача да предотврати ПТП. Същевременно, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и при липсата на доказателства по делото, е кредитирал допълнителното заключение на тройната САТЕ. Не са съгласни с разпределената доказателства тежест на ищците да установят наличието на пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на автомобила под допустимата за населено място, за да е налице нарушение на задължението за водача му да управлява със скорост под 43 км./ч. Считат, че следва да намери приложение на разпоредбата чл.45, ал.2 ЗЗД, в която е установена законовата презумпция, че вината се предполага до доказване на противното и това доказване е обърнато, като е възложено в тежест на ответника. Съответно посочват, че пряка последица от допуснатите от съда процесуални нарушения при установяване на обективната истина и необосноваността на фактическите му изводи е неправилното приложение на материалния закон – чл. 21 и чл. 20, ал. 2, изр. 1-во ЗДвП.
Ответникът по жалбата и по делото, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, а по същество намира жалбата за неоснователна. Претендира направените в настоящото производство разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният състав е приел за установено по делото, че на 13.08.2012г. К. Т. Н. (син на ищците С. Н. и Т. Н., съпруг на ищцата Н. Н. и баща на останалите ищци), е бил блъснат от лек автомобил „Л.”, модел „Дедра” с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от водача Р. Г., който е бил застрахован за риска „гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество. Установено е също, че в резултат от травмите К. Н. е починал на 9.02.2013г. Въз основа на „резултати от химическо изследване” е прието, че към момента на ПТП пострадалият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,35%, което „съответства на средна степен на алкохолно повлияване”.
За да постанови отменително-отхвърлителното си решение, решаващият състав е достигнал до извода, че ищците не доказват наличието на причинна връзка между поведението на управляващия автомобила и настъпилия удар. Посочено е, че за установяване на механизма на ПТП в първоинстанционното производство са приети единична, тройна и допълнителна тройна автотехнически експертизи. Въз основа на тях е прието, че пешеходецът е бил ударен от лекия автомобил на Т-образното кръстовище между бул. „25-ти септември” и [улица]в [населено място]. Кръстовището е урегулирано със светофарна уредба, която към момента на ПТП е работела на жълта мигаща светлина. Пътното платно на бул. „25-ти септември” е еднопосочно с разделителна тревна площ, а отклонението към [улица]е с отделни пътни платна. Произшествието е настъпило през нощта на 13.08.2012 г. – около 22.30 часа, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улична светлина, на прав участък, хоризонтален и равен. Пешеходецът е пресичал отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила и е бил ударен с предната дясна странична част на последния, като тялото е ударено в лявата му страна. По делото е разпитан свидетел – очевидец на ПТП, който е управлявал автомобил на около 200-300 м. след процесния. Свидетелят е посочил, че в района на произшествието булевардът е от две платна, всяко с две ленти, светофарната уредба мигала на жълта светлина, а автомобилът „Л.” се движел в лявата лента пред свидетеля. Отдясно наляво спрямо него излязъл един човек „бягайки, все едно, че го гонят, доста едър беше, пресичайки платното и след като колата отпред се опита да го избегне, но явно не успя, той се удари в предната дясна част на колата”. Ударът бил в десния калник странично, а не челно. Според свидетеля, пешеходецът излязъл от дясната част, където не е много осветено и тръгнал да пресича без да се спира.
Апелативният съд, след като е кредитирал заключението на вещите лица от допълнителната тройна автотехническа акспертиза, е приел, че максималната скорост, при която водачът на лекия автомобил би имал възможност да спре преди мястото на удара в конкретния случай, е не по-висока от 43 км./ч. – при приетата скорост на пешеходеца от 9 км./ч. и при разрешена скорост за населено място – 50 км./ч. Апелативният съд е възприел за меродавно допълнителното заключение на тройната експертиза, тъй като в него са взети предвид показанията на разпитания по делото свидетел, че пешеходецът се е появил в зоната на видимост за водача, тичайки непрекъснато. Показанията на свидетеля са кредитирани предвид неговата незаинтересованост от изхода на спора. Посочено е, че разликата в изводите на първата и допълнителната тройни експертизи се дължи съобразно поясненото от самите вещи лица на приетото относно движението на пешеходеца – в първото заключение, изготвено преди изслушването на свидетеля, е приета скорост в момента на удара на тялото, съответна на границата на „бърз ход”, а в допълнителната експертиза – скоростта на движение на пешеходеца, съгласно описанието на пешеходеца „бягайки, все едно го гонят”, е съответна на характер на движение „бързо бягане” за пешеходец от мъжки пол, който към момента на ПТП е имал 2,35 промила алкохол в кръвта. Решаващият състав е приел, че независимо, че водачът е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, управлявайки автомобила с около 55 км./ч., в конкретната обстановка същият не е бил длъжен да управлява автомобила със скорост под 43 км./ч., тъй като не е доказано от ищците наличието на установени пътни знаци, ограничаващи скоростта под допустимата за населеното място, и ПТП е настъпило на място, където водачът не е могъл да очаква внезапно пресичане на пешеходци, за да съобрази скоростта си с потенциална опасност, при положение, че в близост до мястото на ПТП има урегулирано кръстовище с пешеходни пътеки. Поради липсата на доказана от ищците причинна връзка между поведението на управляващия автомобила и настъпилия удар, решаващият състав е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на водача, поради което и застрахователят не дължи обезщетение за настъпилите вреди.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?; 2/ Следва ли съдът при изготвени във два варианта експертизи, в които са направени противоположни изводи, поради зададени различни параметри, да изложи мотиви защо се възприема заключението на едната от тях, както и мотиви защо не се кредитира другото заключение?”. Същевременно посочва, че е налице нарушение на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Касаторите се позовават на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната практика: ППВС № 1/1953г., решение № 470/16.01.2012г. по гр.д. № 1318/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 127/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 108/16.06.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 762/20.07.2011г. по гр.д. № 1371/2009г. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по първия въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен. Отговорът на въпроса е предпоставен от възприемане за вярно на твърдението на касаторите за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недостатъчна мотивираност на обжалваното решение. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти в тяхната съвкупност и е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност. С оглед на това, въпрос не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос също не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е обусловен от възприемане на съдържащото се в тях невярно твърдение за липса на мотиви на въззивната инстанция, защо кредитира допълнителното заключение на тройната експертиза и не възприема първото заключение на същата. Решаващият състав обстойно е обсъдил двете заключения на тройната експертиза, причината за разликата в изводи им– приетия характер на движение на пешеходеца, като са изложени съображения, че съдът възприема заключението на допълнителната тройна експертиза, тъй като посочения в нея начин на движение на пешеходеца съответства на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля- очевидец на ПТП.
Не е налице и нарушение на презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, тъй като противно на твърдяното от касаторите, решаващият състав е обусловил правните си изводи като е съобразил, че в гражданския процес при наличие на деликт вината се предполага до доказване на противното, като е изходил от липсата на причинна връзка между деянието и вредите и разпределението на доказателствената тежест относно отрицателни факти.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответната страна по делото следва да бъда присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 12 510 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 823 от 05.04.2018г. по в.гр.д. № 2133/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА С. И. Начева и наследниците на първоначалния ищец Т. Н. Н. –И. Т. Н., Светлина Т. С., Д. Т. Н.; Н. В. Н.; К. К. Т. – действаща лично със съгласието на майка си Н. Н., и С. К. Т. – всичките с адрес за призоваване адв. Н. Д., [населено място], [улица], ет. 5, офис № 18, да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК [ЕГН] направените разноски за производство пред Върховния касационен съд в размер на 12 510 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.