О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 07.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 86/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на А. С. Ж. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат Н. Н. , против въззивното определение от 9.12.2009 год. по ч. гр. д. № 8619/2009 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение предходната й частна жалба против определението от 20.05.2009 год. по гр. д. № 8924/96 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на настоящата жалбоподателка за възстановяване на срока за обжалване на решението на районния съд от 7.03.2006 год.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и срокът за обжалване на първоинстанционното решение бъде възстановен. Към частната касационна жалба са приложени писмени доказателства, обосноваващи искането за възстановяване на срока за обжалване на решението.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по същата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на А. Ж. за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение, въззивният съд приел, че не са представени доказателства за удостоверяване на твърдените обстоятелства за причините за пропускането на срока – тежко заболяване на жалбоподателката и възпрепятствуване на пълномощника й поради ангажименти във връзка със заболяване на родител. Съдът приел, че по въпроса за изтичането на срока за обжалване на решението е налице влязло в сила определение, с което е прието, че подадената въззивна жалба е просрочена.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на дадените указания от въззивния съд за отстраняване на констатираните нередовности, жалбоподателката в допълнителна молба се е позовала на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че въззивният съд в противоречие с представената съдебна практика – определение № 102 по ч. гр. д. № 97/2001 год. и решение № 2* по гр. д. № 1176/95 год. на ВКС не се е позовал на конкретни критерии, за да отхвърли молбата й за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, както и не е отчел факта, че пълномощникът се е заблудил относно датата 1.11, като неработен ден.
Представената съдебна практика е неотносима към въпроса, разрешен от въззивния съд и обусловил извода му за неоснователност на молбата за възстановяване на пропуснат срок, а именно – липсата на доказателства относно наличие на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК /отм./. Обратно, видно от данните по делото е, че произнасянето по искането за възстановяване на срок е въз основа на съдържанието на частната жалба против разпореждане за връщане на въззивната жалба, т. е. в съгласие с приетото в определение № 102/2001 год. на ВКС. Представянето на такива доказателства в настоящето производство е ирелевантно, тъй като същите не могат да бъдат преценявани. Оплакванията на жалбоподателката, свързани с тълкуването на критерии, представляващи уважителни причини за пропускането на срока, както и грешката на страната или пълномощника й относно работен или неработен ден е 1.11, не могат да бъдат обсъждани, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съгласно изискването на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1* от 9.12.2009 год. по ч. гр. д. № 8619/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от А. С. Ж. от гр. С. частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: