О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 09.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60284 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и А. И. Н. , упражняваща търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Б – 21 – А. Н.” против решение № 106/30.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 732/2015 г. от търговско отделение, ІІІ-ти състав на Апелативен съд – Пловдив.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е основателен до размера на съществуващите сгради, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд в тази част, като за разрушените и несъществуващи към момента на постановяване на решението сгради е отхвърлил иска.
Съдът е приел, че предмет на договора е реално обособената част от гореописания недвижим имот, ведно с постройките в него, с точно посочена квадратура и граници, която реална част ще се обособи след изменение на регулационния план така, както е описано в споразумението, като задължение на продавача е да инициира изменението на регулацията като собственик на целия имот, който е представлявал парцел с площ 7939 кв.м. Прието е, че със заповед № 1336/19.07.2011 г. на кмета на общината е одобрено изменението на регулационния план, касаещ УПИ в кв. 470 по плана на града, като от него се образуват три самостоятелни УПИ, сред които и процесният. Изготвянето на ПУП за изменение на регулационния план е било съобщено на заинтересованите лица, по него не са постъпили възражения и заповедта за одобряване на изменението е влезнала в сила, след което на 17.09.2014 г. купувачът по предварителния договор е изпратил на продавача нотариална покана, с която го кани да изпълни т. 1 от споразумението от 30.12.2010 г. за прехвърляне с нотариален акт собствеността върху процесния УПИ, с площ според скицата за изменение на ПУП от 5925 кв.м. в кв. 470 по плана на [населено място]. В отговор продавачът е посочил, че съществува обективна немъзможност да изпълни споразумението, тъй като не съществува възможност да се обособят два парцела, от които единият да е с размери-45-47 м. с лице към улицата и 44.45 м. в дълбочина, а продаваемият имот не е идентичен с имота по споразумението. В тази връзка, ответникът е направил възражение, че предварителният договор е с невъзможен предмет и е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, поради което не подлежи на обявяване за окончателен. Въззивният съд е възприел съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд, и е приел за установено, че по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 433/2006 г. процесният имот е имал пл. № 7026, който е отреден с предназначение стопански дейности и инициативи. В последствие със Заповед № 1336/19.07.2012 г. на Кмета на [населено място] е одобрено изменение на плана за регулация за част от кв. 470, с което от имот 7026 се образуват три УПИ, сред които и процесния.Във връзка с възражението за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, съдът е приел, че може да се направи извод за идентичност между описания в споразумението и съществуващия в момента недвижим имот. Прието е, че след подписване на споразумението, са премахнати част от постройките, като са останали описаните под № 1,2 и 3 от споразумението, но това не означава, че предметът на договора е невъзможен. Съдът се е позовал на чл. 184, ал. 1 от ЗЗД, в насока, че ако при сключването на договора за продажба вещта е била погинала, той е нищожен, но ако е погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената. С оглед предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът е приел, че съществуването на вещта се преценява към момента на сключване на договора, а при предварителните договори, към момента на обявяването им за окончателни, като когато се иска обявяването на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, съдът е длъжен да вземе предвид факта, че част от вещта е погинала, за която поради липсата на предмет договорът е нищожен. Въз основа на горното, състава на въззивния съд е приел, че договорът е действителен по отношение на съществуващата част от вещта и нищожен по отношение на погиналата част. По отношение на оплакването на жалбоподателя и доводът, че предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен поради неизпълнение на уговореното: УПИ да бъде с лице 45-47 м. и дълбочина 44.45 м., тъй като размерите на новообразувания УПИ са резултат на действията на администрацията, срещу които като заинтересовано лице в качеството на собственик на преобразувания имот, продавачът не е предприел никакви действия, както чрез възражение по отношение на изготвения проект за ПУП, така и чрез жалба срещу заповедта за изменение на регулационния план. Прието е, че действията по изменение на регулационния план не са подчинени в никакъв случай на волята на купувача, поради което на това основание не следва да се откаже обявяването на предварителния договор за окончателен. Тълкувайки действителната воля на страните, съдът е приел, че реалната част на имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба е 5 393 кв. м., съответстваща на 5939/7939 идеални части от целия имот, ведно с постройките в него и не цели създаването на съсобственост след разделянето на целия имот, което според съда следва и от изричния текст в края на т. 1 от споразумението, в която страните заявяват, че постигнатата договорка има силата на предварителен договор относно продажбата на реално обособена част от имота, ведно с построените в тази част сгради, с площ от 5939 кв.м..
В изложението на касационните основания на [фирма] се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Сочат се правни въпроси, свързани с възможността съдът да постанови своето решение по съществото на спора, като се произнесе по въпрос, който не е посочен във въззивната жалба и като възражение в първоинстанционното производство и без да събира доказателства за това, както и може ли в същата насока съдът служебно да събере доказателства и доколкото в същата насока въззивният съд е ограничен от забраната на чл.266 ГПК.
Горните въпроси са поставени във връзка с твърдението на страната, че съдът необоснаво е приел, че част от сградите в имота, предмет на предварителния договор, са разрушени. Съдът не е процедирал в насоката, в която са поставени правните въпроси, доколкото възражението за разрушаването на сградите е направено още пред първоинстанционния съд, като произнасянето на съда в тази насока е продиктувано както от възражението на ответника в същата насока, така и от неговото задължение да провери собствеността и фактическата и правна възможност за сключването на сделката към момента на постановяване на решението, предвид особения характер на производството по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Така поставени, правните въпроси са неотносими към настоящото производство, доколкото съдът не е процедирал по начина, по който се твърди в изложението на касационните основания, както и на основание, че същите правни въпроси целят проверка на факта по делото, приет за установен от въззивния съд, а именно, че част от сградите не съществуват към момента на постановяване на решението. Проверката на фактите по спора касаят проверка относно обосноваността на съдебното решение, което е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПК, а не основание по чл.280, ал.1 ГПК, касаещо допустимостта на самото касационно обжалване.
По касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, сочени от касатора А. И. Н. , упражняваща търговска дейност като едноличен търговец с фирма „Б. – 21 – А. Н.”. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.290, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Поставените правни въпроси, касаещи задължението на съда да се произнесе по всички направени от страните доводи и възражения, като в тази връзка обсъди всички събрани по делото доказателства в съвкупност, касаят /видно от обосновката и изричното посочване/ обосноваността на съдебното решение, доколкото страната твърди, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните, съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Проверката на тълкуването на договорите и неговите клаузи, каквото е оплакването, направени и в изложението на касационните основания по чл.280 ГПК, е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, тъй като конкретните клаузи от договорите, които са тълкувани от съда винаги е преценка на конкретни факти по спора, като евентуалното неправилно тълкуване на договор е въпрос на обоснованост на съдебното решение, доколкото се основава на възприета от съда конкретна фактическа обстановка по спора. Необосноваността не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а е касационно основание по чл.281 ГПК, т.е. евентуалното наличие на необосновано съдебно решение следва да се преценява след като е допуснато касационното обжалване, по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК. В тази насока, така поставените правни въпроси са неотносими и не е налице соченото касационно основание по отношение на тях. Всички факти и доводи, посочени в изложението на основанията, които според касатора обосновават допустимостта на касационното обжалване, представляват оплаквания по съществото на спора и касаят обосноваността, евентуално неправилността на съдебното решение, чиято проверка не е допустимо да се извърши в настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106/30.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 732/2015 г. от търговско отделение, ІІІ-ти състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.