ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
гр. София, 25.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 205 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. П. срещу решение № 1* от 20.10.2008 г. по гр. д. № 486/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. Г. В. не е подала отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 42 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 28/08 г. Районен съд гр. В. е допуснал да се извърши съдебна делба на апартамент № 10 в гр. В., ул. “. № 50 вх. “а” ет. 4, застроен на площ 69.97 кв. м., заедно с мазе № 2 застроено на 9.9 кв. м. и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти ? ид. ч. за М. В. и ? ид. ч. за В. П. Постановена е и частична отмяна на нотариален акт № 163 от 14.02.2008 г. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос е за възможността един от наследниците да придобие по давност целия имот, след като отблъсне владението на другия наследник. Като основание за допускане на касационната жалба за разглеждане се сочи противоречие на постановеното решение с практиката на ВКС в решение № 216 от 05.04.2002 г. на ВКС І ГО и решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740/02 г. на ВКС I ГО.
В цитираната съдебна практика е прието, че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот ако го е владял повече от 10 години само за себе си, като е отблъснал владението на другите наследници. Обжалваното решение не противоречи на посочената съдебната практика. За да допусне делбата въззивният съд е приел че съделителите са сестри, наследници на родителите си Е. Т. починала през 1980 г. и на Г. Т. починал през 1992 г. През 1987 г. Георги Т. продал на дъщеря си В. Г. собствената си ? ид. ч. от апартамента срещу задължение за гледане и издръжка, затова делбата е допусната при квоти ? ид. ч. за М. В. и ? ид. ч. за В. П. Съдът е изложил и съображения че В. П. не е доказала да е владяла частта на сестра си, за да я придобие по давност за периода след 1992 г. Т. е. въззивният съд също е приел че единият от наследниците може да придобие по давност дела на другия наследник, но че касаторката не е доказала своето твърдение, поради което е допуснал извършването на съдебна делба. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпадат с преценката на касатора, не е основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Друг въпрос, който според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС, е дали е възможно да се постанови отмяна на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, без да е предявен иск по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./. Решението според касатора противоречи на приетото в решение № 655 от 06.04.1999 г. по гр. д. № 348/98 г. на ВКС ІV ГО, че искът по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ не може да се предяви самостоятелно. Формулирания от касатора въпрос не е решен по различен начин. Съдът не е разгледал самостоятелно предявен иск за отмяна на нотариалния акт за да има противоречие с практиката на ВКС, а е приел че основанието въз основа на което е издаден нотариалният акт е предмет на правен спор и затова и без направено изрично искане го е отменил, тъй като актът създава невярна представа за правата на собственост които удостоверява.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.10.2008 г. по гр. д. № 486/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: